1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
гр. София, 04.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1731 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрк. Т. Чемширов срещу решение № 753 от 03.04.2017г. по т. дело № 3280/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след частична отмяна на решение № 8942 от 16.12.2015г. по т. дело № 15898/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Ю. Х. Н., [населено място] иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер 91 899,70 евро – частична претенция от главница по запис на заповед за сумата от 140 000 евро, издаден на 06.08.2008г. в [населено място] от [фирма], [населено място] и авалиран от Ю. Х. Н., и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 797,40 лв. – разноски за държавна такса във въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага твърдение за редовно предявен за плащане запис на заповед на авалиста Ю. Х. Н. с нотариална покана, изпратена до адреса, посочен в менителничния ефект, и връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. С оглед мотивите на въззивния съд, че записът на заповед не е предявен на издателя [фирма], касаторът релевира доводи относно невъзможността длъжникът да бъде поканен два пъти да плати едно и също вземане, предвид обстоятелството, че менителничният ефект обезпечава вземане по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит, за който, както и за образуваното изпълнително дело кредитополучателя по договора за кредит – издател на записа на заповед, е уведомен. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
1/ „За да е налице подлежащо на изпълнение вземане от авалиста, следва ли записът на заповед да е бил предявен за плащане на издателя?“ – според касатора този въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004г., ОСТК.
2/ „Длъжен ли е поемателят на записа на заповед да предяви за плащане същия на издателя, след като за задълженията, които той обезпечава е издаден изпълнителен лист и вземането на Банката е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо по установения от закона ред?” – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3/ „Къде следва да се предяви за плащане записът на заповед на авалиста, за да се счита връчването за редовно и да може да се ангажира отговорността му – на постоянния адрес на авалиста, посочен от самия него в ценната книга или на друг адрес, и длъжен ли е нотариусът, когато констатира основание за връчване по реда на чл. 47 ГПК, да изиска от Национална база данни „Население” информация за актуален постоянен адрес на адресата на нотариалната покана при предявяване на запис на заповед за плащане, щом са налице основанията за връчване по реда на чл. 47 ГПК на посочения от самия адресат на нотариалната покана постоянен адрес?” – според касатора този въпрос е решен в противоречие с решение № 298 от 10.07.2012г. по гр. дело № 505/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Ответницата Ю. Х. Н., [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Д. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа становище, че с оглед определения в документа падеж, за да настъпи изискуемостта на вземането, е необходимо предявяване на ефекта, в който смисъл е практиката на ВКС, като цитира конкретни съдебни актове на ВКС. Излага доводи, че предявяването може да се извърши неформално, по всякакъв начин – чрез пощенска или куриерска служба, лично, чрез нотариална покана, стига да е стигнало до знанието на издателя – лично, не чрез другиго, като се позовава на определение № 45/13.01.2014г. по ч. т. д. № 2880/2013г. на ВКС. Ответникът претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, възраженията на ответника и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е възприел установената от Софийски градски съд фактическа обстановка и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Констатирал е, че вземането на ищеца /настоящ касатор/ [фирма] е възникнало въз основа на запис на заповед, издаден на 06.08.2008г. за сумата от 140 000 евро, в [населено място], от [фирма] и авалиран от Ю. Х. Н. и Г. Ц. Б., с указано местоизпълнение на задължението – в брой при [фирма], клон „Национален център” – ФЦ – П., находящ се в [населено място], [улица] или по банкова сметка, писмено посочена от легитимирания кредитор по записа. Посочил е, че първоинстанционният съд е счел за неоснователен иска срещу Г. Ц. Б., тъй като според приетата съдебно – почеркова експертиза същата не е подписала процесния запис на заповед.
Според решаващия съдебен състав записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря по съдържание на чл. 535 ТЗ, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не е бил предявен за плащане на издателя [фирма] и на авалиста Ю. Х. Н.. Констатирайки, че падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване /не по – късно от 25.10.2008г./, и отчитайки липсата на въведени твърдения от ищеца и представени доказателства в подкрепа на същите, въззивният съд е приел, че записът на заповед не е бил предявен на издателя. Изложил е съображения, че действията, предприети срещу издателя за събиране на вземането по каузалната сделка, обезпечаваща записа на заповед, са ирелевантни и е недопустимо да се ангажира отговорността на авалиста поради ненастъпилата изискуемост на вземането.
Софийски апелативен съд е приел, че процесният запис на заповед не е бил предявен и на авалиста по реда на чл. 47 ГПК във връзка с чл. 50 ЗННД. Констатирал е, че менителничният ефект е бил предявен на авалиста на посочения в същия адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] като към датата на предявяване Ю. Х. Н. е била с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] поради което е направил извод за неспазване на процедурата по чл. 47, ал. 3 ГПК, предвид правомощията на нотариуса по чл. 18 и чл. 19 ЗННД. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че посоченият в записа на заповед постоянен адрес на авалиста не освобождава нотариуса от задължението да изпълни стриктно процедурата по чл. 47 ГПК във връзка с чл. 50 ЗННД с цел удостоверяване редовното връчване на книжа на адресата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В процесния случай записът на заповед е с падеж на предявяване, поради което предявяването за плащане има значението на условие за настъпване изискуемостта на вземането.
В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2004г. от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г. на ВКС, ОСТК е прието, че „съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист”. Поради това, че една от задължителните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е изискуемостта на вземането, при уговорен в записа на заповед падеж при предявяване, за да настъпи падежът и изискуемостта на вземането, е необходимо ценната книга да бъде предявена за плащане. Посоченото от касатора Тълкувателно решение № 1/2004г. от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004г., ОСТК се отнася до запис на заповед, който не е с падеж на предявяване, и не намира приложение в случаите, когато падежът на записа на заповед е уговорен „на предявяване“. По смисъла на трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 776 от 05.11.2010г. по ч. т. дело № 733/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 859 от 03.12.2010г. по ч. т. дело № 911/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 861 от 03.12.2010г. по ч. т. дело № 899/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 108 от 16.02.2012г. по ч. т. дело № 70/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 349 от 04.05.2012г. по ч. т. дело № 135/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, когато записът на заповед съдържа падеж, който е поставен в зависимост от предявяването, за да настъпи падежът и вземането да стане изискуемо, ценната книга трябва да бъде предявена за плащане.
Съгласно определение № 349/04.05.2012г. по ч. т. дело № 135/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да се търси отговорност на авалиста за заплащане на сумата по записа на заповед, е необходимо да е настъпила изискуемостта на вземането, като при уговорен падеж на предявяване записът на заповед трябва да е предявен за плащане на издателя. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отношение на поставения втори материалноправен въпрос не е доказано поддържаното спрямо него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличието на формирана трайна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. По смисъла на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 230 от 11.08.2014г. по т. дело № 383/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., допустимо е вземането на кредитор, основано на авал по запис на заповед да бъде реализирано по съдебен ред едновременно с реализиране на вземането му по каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, предвид формалното различие в притезанията. Съгласно определение № 45 от 13.01.2014г. по ч. т. дело № 2880/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, предявяването на записа на заповед на длъжника /издателя/, без значение дали кредиторът би предприел принудително изпълнение първо спрямо него или съвместно с изпълнение и против авалиста или би предприел изпълнение директно само срещу авалиста /каквото право безспорно има, с оглед солидарния характер на отговорността им/, е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Авалистът отговаря, както издателя, считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, а това е моментът на предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника – издател. Следователно предявяването на записа на заповед на издателя във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста. В този смисъл е и постановеното по чл. 290 ГПК решение № 206 от 06.04.2015г. по т. дело № 3701/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. Поради обстоятелството, че договорът за кредит и записът на заповед представляват различни основания за претендиране на вземането, в зависимост от избраното основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е необходимо да бъдат осъществени съответните специфични предпоставки, относими към изискуемостта на конкретното задължение и конкретния документ.
По отношение на поставения от касатора трети процесуалноправен въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е релевантен за спора, но е разрешен в съответстие с постоянната практика на ВКС. Нотариалната покана е допустим от закона начин за предявяване за плащане на запис на заповед. Съществува непротиворечива съдебна практика, в която е прието, че е налице редовно предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване“, а именно: неформално, по всякакъв начин – чрез пощенска или куриерска служба, лично връчване, чрез нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на издателя, респ. авалиста лично, не чрез другиго /в този смисъл е постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 45 от 13.01.2014г. по ч. т. дело № 2880/2013г. на ВКС, ТК, I т. о./. Съгласно решение № 84 от 05.06.2014г. по т. дело № 1220/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по чл. 290 ГПК, определение № 517 от 05.07.2011г. по ч. т. дело № 187/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 141 от 02.02.2010г. по ч. т. дело № 496/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК, разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства, при връчване на нотариална покана. Процедурата съдържа последователни правила, които нотариусът следва да спазва стриктно преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, като поредността е следната: ако адресатът не се яви да получи книжата в двуседмичен срок от залепване на уведомлението, нотариусът следва да укаже на молителя или сам да извърши проверка с оглед предоставеното му съобразно чл. 19, ал. 2 ЗННД правомощие за достъп до националната база данни „Население“ за адресната регистрация на адресата. Установяването на тези данни е необходимо, за да може да се провери дали регистрираният адрес – настоящ или постоянен, съвпада с този, на който е изпратена нотариалната покана, респективно е залепено уведомлението. Ако адресите не съвпадат, следва да се пристъпи към ново връчване на нотариалната покана на настоящия, респективно на постоянния адрес. В настоящия случай, изследвайки наличието на предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК при предявяване на записа на заповед за плащане чрез нотариална покана и достигайки до извода за неприлагане на презумпцията на чл. 47, ал. 5 ГПК поради неизвършена справка от нотариуса, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие на обжалвания съдебен акт с решение № 298 от 10.07.2012г. по гр. дело № 505/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. Същото е неотносимо към процесния спор, тъй като с него е формирана задължителна практика по въпроса при какви предпоставки намира приложение разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответницата Ю. Х. Н. направените от нея разноски за касационното производство в размер 3 843,60 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 753 от 03.04.2017г. по т. дело № 3280/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Ю. Х. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 843,60 лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и три лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.