4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 04.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………..………………..……. и с участието на прокурора …………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3290 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 9673 от 7.VІІІ.2014 г. на В. Ц. Г. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1373 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 1.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 956/2014 г., с което – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен неговият осъдителен иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-София, за присъждането на сума в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща част от вземане за възнаграждение по сключен на 17.ІІ.2006 г. между страните по спора договор за консултантски услуги.
Оплакванията на касатора Г. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 20 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният му иск срещу ответното търговско д-во да бъде уважен в предявения по делото негов размер, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на последното се присъдят и всички направени от касатора по делото разноски. Инвокиран е довод, че по отношение задължението на ищеца настоящ касатор по чл. 4.2 от процесния договор, за което е прието пълно неизпълнение, „решаващият състав е извършил тълкувателна дейност в грубо нарушение на чл. 20 ЗЗД, тъй като поначало задължението е ясно разписано и страните не повдигали спор относно смисъла и съдържанието на договора, а само относно точното му изпълнение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Ц. Г. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 19 на ІІ-ро г.о. на ВКС от 30.V.2011 г. по гр. д. № 262/2010 г., но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), повторно поддържа оплакване, че: „Съдът обосновава решаващите си мотиви за отхвърляне на иска с невъведени от ответната страна основания, като приема за установени незаявени от тази страна факти и обстоятелства относно договорните задължения на ищеца, което е недопустимо”. Отделно в изложението към жалбата се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на САС с атакуваното решение и по „съществения” материалноправен въпрос: „За приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка с тълкуването на договорни клаузи в съответствие с изявената от страните, а не с предполагаемата от съда воля”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски, без обаче да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на В. Ц. Г. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-София, САС е приел – с оглед начина, по който е бил формулиран текстът на чл. 10 от договора и след издирване, „по правилото на чл. 20 ЗЗД”, на действителното съдържание на поставената в чл. 1 от същия цел за „успешно придобиване дяловете от капитала” на трите дружества, че преследваният с този договор резултат е при управлението на закупените три търговски д-ва, съответно – при управлението на дейността им по производство на био-дизел, възложителят да се възползва от уменията и познанията на ищеца /касатора – бел. на ВКС/ относно технологичния процес на това производство, управлявайки го ефективно и печелившо в периода до 30 май 2007 г. и в този смисъл – да бъде реализирана „успешна инвестиция”. Изключено е било от въззивната инстанция, че цел и задача на процесния договор и, в частност – на задълженията на ищеца по него, да е „успешното” в смисъл на „валидно от гледна точка на правото” придобиване на дяловете от същите три търговски д-ва, защото съдействие в тази насока може по правило да окаже квалифицирано лице с юридическо образование, а по делото не се твърди и не се установява ищецът Г. да е такъв, нито има формулирани задължения в тази насока”.
Не се констатира да е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на Г. липсва ясно и точно формулиран въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело – като надлежно включен в предмета на спора и същият да е обусловил правните изводи на САС по това дело. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. и мотивите изложени към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на релевантния правен въпрос, докато ВКС не е задължен и не може да извежда същия от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на въпроса (бил той материално- или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наведените допълнителни основания за това- в случая единствено по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай погрешното отъждествяване от касатора Г. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния (по формулирания като „съществен” материалноправен въпрос: „За приложението на чл. 20 ЗЗД, във връзка с тълкуването на договорни клаузи в съответствие с изявената от страните, а не с предполагаемата от съда воля”).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1373 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 1.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 956/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2