О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 24.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д.№ 3876 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. М., чрез процесуалния му представител адв. М от АК Ш. , срещу решението от 17.04.2008 год. по гр.д. № 25/2008 год. на Шуменския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Община гр. Ш. срещу решение № 464 от 07.07.2006 год. по гр.д. № 912/2006 год. на Шуменския районен съд. С това решение, произнасяйки се по предявен от В. М. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на Община гр. Ш., че М. е собственик на два недвижими имота, находящи се в землището на с. М. м.“Конника“ и представляващи: лозе с площ 222 кв.м. и лозе с площ 353 кв.м. Като е счел жалбата за основателна и с оглед указанията на ВКС-ГК, състав на ІV г.о. по гр.д. № 260/2007 год., въззивният съд е отменил решението на РС Ш. и е отхвърлил предявения от М. установителен иск за собственост, приемайки го за неоснователен.
Твърдението по касационната жалба е, че въззивното решение е необосновано и постановено при нарушение на процесуалния закон. Касаторът се позовава на неправилна преценка от страна на ШОС относно статута на процесните имоти и по-специално на това, че те не са били включвани в блок на ТКЗС.
Въззивният съд е констатирал, че не е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и други недостатъци по касационната жалба. В изпълнение на чл.285, ал.1 ГПК е указал на касатора, че следва да ги отстрани в едноседмичен срок, което М. , чрез процесуалния си представител е сторил с т.нар. „Приложение към касационната жалба“. В частта, имаща характер на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиви решения на Шуменския районен съд по идентични казуси със същото правно основание, касаещи имоти, съседни на процесните.
Ответникът по жалбата Община Ш. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен установителен иск за собственост на недвижими имоти, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила съдебно решение, тъй като само тогава се приключва висящия граждански процес и се пораждат целените правни последици. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл. 296 ГПК решения. Следователно основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни решения по казуси, сходни с този по конкретното дело, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. В тази връзка приложените от касатора решения №№ 337/2007 и 888/2007 год. на Шуменския районен съд, дори и да касаят сходни спорове за собствеността на обекти в същата местност, не обуславят наличие на предпоставката за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Преди всичко, липсва формулировка относно това, кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика. Различието следва да касае правни въпроси, а не преценката на фактите и доказателствата по различните дела. Дори тези факти и обстоятелства да биха били преценени неправилно, това евентуално би съставлявало основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2008 год. по гр.д. № 25/2008 год. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: