3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
[населено място], 10,10,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3663 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 123 / 21.06.2013 год. по ч.т.д.№ 194 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 188 / 09.04.2013 год. по т.д.№ 345 / 2012 год. на Окръжен съд Русе, с което е отменено решение на събрание на кредиторите на дружеството в несъстоятелност , състояло се на 25.09.2012 год. и със следното съдържание : „ Да не се провежда събрание на кредиторите по обявения дневен ред по чл. 677 т.8 ТЗ, докато не се реши въпроса с внесените два оздравителни плана – допускане до разглеждане, респ. приемане „ . Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че частната жалба срещу постановеното от съда по несъстоятелността определение по реда на чл.679 ал.4 ТЗ е недопустима, изразявайки несъгласие с формираната по реда на чл.274 ал.3 ГПК от Върховен касационен съд , задължителна съдебна практика по въпроса, в унисон с която е атакуваното определение , цитиращо част от същата . Жалбоподателят намира, че се касае за неправилна тълкувателна техника на чл. 613а ТЗ , разпоредбата на ал.3 от който , според него , предвижда обжалваемост на всички постановявани в производството по несъстоятелност актове , но до ниво апелативен съд , за разлика от обжалваемостта на посочените в ал.1 актове – обжалваеми по общия ред , съответно подлежащи и на касационен контрол . Цитира казуална съдебна практика в подкрепа на извода си – опр .№ 707 / 27.03.2012 год. по ч.т.д.№ 884/2012 год. на САС ТО, VІ състав . Препращането към общите правила на въззивното производство, според страната , се отнася до предметния обхват / чл. 258 ГПК / , сроковете на въззивното обжалване / чл. 259 ГПК / , съдържанието на въззивната жалба и приложенията към нея / чл. 260 – 261 ГПК / , като в този смисъл поддържа теза за буквално препращане от законодателя към глава ХХ – та „ Въззивно обжалване „ , а не към Глава ХХІ-ва „Обжалване на определенията „ .
Ответната страна – [фирма] – оспорва основателността на частната жалба, с доводи основани на последователната и непротиворечива актуална практика на ВКС по приложението на чл. 613 ал.3 ТЗ . Излага и историческо тълкуване на нормата на чл. 613а ТЗ , съответно съображения за преодоляване на неточността в предходната й редакция , с диференцирано понастоящем препращане към съответния ред за обжалване, в съответствие с вида на атакувания акт – по реда на Глава ХХ-та, ако е решение, съответно – на Глава ХХІ – ако е определение, какъвто е процесния случай . Споделя изводите на въззивния съд, че определението по чл. 679 ал.4 ТЗ не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, поради което не е налице предпоставка , съгласно чл. 274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , за неговата обжалваемост .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване , на основание чл. 274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК съдебен акт .
Частната жалба е несъстоятелна .
Настоящият състав изцяло споделя изложените от въззивния съд доводи , че под „ съответния ред„ , по смисъла на чл. 613а ал.3 ТЗ , за определенията на съда по несъстоятелността законодателят е визирал реда за обжалване на Глава ХХІ ГПК, съответно предпоставките за обжалваемост, съгласно чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, които по отношение на определението на съда по несъстоятелността по чл. 679 ал.4 ТЗ / отмяна решение на събрание на кредиторите / не са налице : същото не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност , както и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона . Към този извод ,вкл. оборване тезата на жалбоподателя, навежда предложеното от ответната страна историческо тълкуване на нормата на чл.613а ал.3 ТЗ / сравнение на предходна и настояща редакции / във връзка с буквалното тълкуване на разпоредбата , което не въвежда изключения от приложимите към обжалването на съответния вид акт и формиращи реда за обжалването му правила , към които препраща , съответно за обжалване на определения – Глава ХХІ ГПК, в нейната цялост, без изключване предпоставките на обжалваемостта, съгласно чл. 274 ал.1 ГПК . Липсва логично основание или залегнало в друга законова норма изрично такова , за прилагане на препращането ограничително , вкл. с оглед спецификата на производството по несъстоятелност .И в същото , обжалваемостта се урежда в съответствие с необходимостта от защита , предпоставена от закона в конкретните две хипотези – преграждащ за развитието на производството ефект или изрична обжалваемост, предвид изначално преценена от законодателя значимост на правния резултат. Настоящият състав не намира основание за разширяване принципите на защитата само и единствено с оглед постановяване на акта в производство по несъстоятелност . Напротив, ограничаването на обжалването на определенията на съда по несъстоятелността и при предпоставките на чл. 274 ал.1 ГПК , до обжалваемост само на апелативен съд, предпоставя извод за лимитиране правата на страните , за сметка на бързината на производството ,предвид целта му .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 123 / 21.06.2013 год. по ч.т.д.№ 194 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :