– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 676
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 22.05.2019 (двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1771 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1961/27.02.2019 година, подадена от А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч., срещу решение № 14/24.01.2019 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 669/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Враца е потвърдил първоинстанционното решение № 274/01.10.2018 година на Районен съд Бяла Слатина, постановено по гр. д. № 5/2015 година, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 54/25.03.2016 година, като е признал за установено по отношение на А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч., че С. П. Н. е собственик на спорните земеделски земи, така както същите са подробно описани в решението.
В подадената от А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу тях от С. П. Н. установителен иск за собственост да бъде отхвърлен.
Ответницата по касационната жалба С. П. Н. е подала отговор на същата с вх. № 3861/24.04.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 14/24.01.2019 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 669/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч. са били уведомени за обжалваното решение на 25.01.2019 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 1961/27.02.2019 година, като е подадена по пощата на 25.02.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Враца, на основание чл. 272 от ГПК, е препратил към мотивите на първоинстанционния Районен съд Бяла Слатина, според които съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобивало чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В конкретния случай С. П. Н. твърдяла, че е собственик на спорните земеделски земи по наследство от наследодателя П. В. С. починал на 12.03.1984 година, на основание решение № 09000/25.02.1997 година. на ПК Б. С., с което било възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи на наследниците на П. В. С. в нови реални граници, съгласно влезлия в законна сила план за земеразделяне на землището на [населено място] на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Реституираните земи представлявали „новооткрито наследство” по смисъла на чл. 1 от ЗН (чл. 91а от ЗН) на собственика-наследодател, в случая-на П. В. С., поради което наследниците му по закон се легитимирали понастоящем като собственици на тези имоти. Съгласно указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/04.11.1998 година, постановено по тълк. д. № 1/1998 година на ОСГК на ВКС, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определял към момента на смъртта на наследодателя-собственик, в случая 12.03.1984 година. Решение № 09000/25.02.1997 година на ПК Б. С. било издадено по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ, с приложените към него скици и имало конститутивно действие, доколкото с него било възникнало правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация, като са били определени границите на земеделските земи, възстановени в нови реални граници, т. е. с план за земеразделяне-ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 година на ОСГК на ВКС. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ визирала, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановявало правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издавало общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определяли съгласно ЗН, без да се посочват в решението. С оглед на това С. П. Н. била доказала, че е единствен наследник на П. В. С. починал на 12.03.1984 година и в това й качество й е било възстановено правото на собственост върху посочените в решение № 09000/25.02.1997 г. на ПК Б. С. земеделски земи. В качеството си на такъв наследник и въз основа на издаденото решение на ПК Б. С. за възстановяване правото на собственост върху посочените земи придружено със скици имащо силата на констативен нотариален акт тя била станала собственици на тези земи. Предвид на това предявеният от нея срещу А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч. установителен иск за правото на собственост бил основателен и трябвало да бъде уважен.
Освен това съставът на Окръжен съд Враца е посочил, че производството по делото било висящо само в частта, относима към предявения установителен иск по чл. 124 от ГПК за установяване собствеността на С. П. Н. по отношение на спорните в производството земеделски земи, предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка първоинстанционният съд, произнасяйки се по заявения иск, по който в първоначално постановеното решение по гр. д. № 5/20015 година по описа на Районен съд Бяла Слатина не е било извършено такова, ценейки относимите писмени доказателства, установяващи правото на собственост върху реституираните земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, бивша собственост на наследодателя на Н. П. В. С., починал на 12.03.1984 година бил направил правилния правен извод за основателност на предявения собственически иск. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че направеното оспорване от страна на А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч. на материалната доказателствена сила на реституционното решение на съответната ПК не е било основателно. Правилно било прието, че съдържащото се в делото решение № 09000/25.02.1997 г. на ПК [населено място] е издадено по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ, заедно с приложените към него скици има конститутивно действие, доколкото с него било възникнало правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация, като били определени границите на земеделските земи, възстановени в нови реални граници, т. е.с план за земеразделяне. Изводът бил намерил отражение и в цитираната от първата инстанция съдебна практика на ВКС, в посочения от районния съд смисъл, а именно, че решенията за възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Правилно било прието, че според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановявало правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издавало общо за неговите наследници. С оглед на това, правилно било прието, че Н., че в качеството й на единствен наследник на П. В. С. починал на 12.03.1984 година, била провела успешно, пълно и главно доказване на възстановено й право на собственост върху земеделските земи, предмет на решение № 09000/25.02.1997 година на ПК Б. С., което придружено със съответните скици имало силата на констативен нотариален акт, отразяващ нейните собственически права. В такава насока били и мотивите на по-горните съдебни инстанции изложени в решение № 309/06.10.2016 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 377/ 2016 година и в определение № 346/15.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3521/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г., о които първоинстанционният съд бил съобразил и зачел, тъй като изводите му относно правата на С. П. Н. не можели да се различават от това, което вече било прието по посочените влезли в сила съдебни актове. Поставеният във връзка преценката на автентичността на съдържащото се в делото пълномощно на С. П. Н., въз основа на което били извършвани разпоредителни действия от нейно име със спорните земеделски земи, както и произтичащите от това правни последици, досежно неговото правно действие, бил ирелевантен за етапа, в който се намирало производството. Същият вече бил предмет на обсъждане и преценка в посочените по-горе два съдебни акта и по него били налице влезли в законна сила решения, както на първоинстанционния съд, така и на въззивния такъв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч. са поискали обжалваното решение на Окръжен съд Враца да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 14/24.01.2019 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 669/2018 година, по подадената срещу него от А. Х. С., Д. Л. П.-С. и Т. К. Ч., касационна жалба с вх. № 1961/27.02.2019 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14/24.01.2019 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 669/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.