О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 15.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 299 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Е. холдинг” АД чрез юрисконсулт С. Н. срещу решение № 281/12.10.2009 г. на Х. окръжен съд /ХОС/ по в.гр.д. № 453/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответниците по жалбата – Р. Н. С. и А. Д. С., както и третото лице-помагач „А. строй” ООД не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280 ал.1т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Х. районен съд /ХРС/ са предявени искове от Р. Н. С. и А. Д. С. в общ размер 4435.20 евро, обезщетение за неизпълнение в срок на поети задължения по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. ХРС е уважил исковете както са предявени със законните последици, ХОС е изменил решението му като е намалил присъденото обезщетение на 887.04 евро. ХОС е приел, че страните са обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2007 г., по силата на който ответникът, сега касатор, се е задължил да прехвърли на ищците собствеността на описан апартамент, който да изгради в определен срок. Имотът е прехвърлен с окончателен договор на груб строеж – н.а. № 51/19.11.2007 г. Ищците са претендирали уговорената в т.3 от р. VІ неустойка за забава на строителство, която ХОС е прел за основателна в размер на 887.04 евро. ХОС е приел още, че последващият сключен договор между страните от 22.10.2007 г. е с друг предмет – извършване на довършителни СМР и той не изключва приложението на договорените санкции по предварителния договор, защото касае неизпълнение на задължения с различен предмет – изложени са подробни съображения от ХОС относно характера на двата договора и различията между тях – стр. 6 от мотивите на въззивното решение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът твърди, че в решението на ХОС няма мотиви относно действието на предварителния договор от 01.02.2007 г. и продължаване на отношенията между страните със сключения договор за строителство от 22.10.2007 г. при прекратено действие на предварителния договор със сключения окончателен договор. С този общ въпрос касаторът навежда доводи за недопустимост на въззивното решение. Но както се посочи по-горе, ХОС е изложил съображения относно действието на договора от 01.02.2007 г. и последващия договор от 22.10.2007 г. за довършителни СМР, както и съотношението между двата договора, с оглед различния им предмет. В този смисъл няма произнасяне по непредявен иск, а доводите на касатора в тази насока могат да бъдат преценявани като оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като се прилагат решения на ВКС /доводи за наличие хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, които касаят разваляне на договор /р. № 34/1999 г. на ВС/, нищожност на предварителен договор / ТР № 94/1970 г. на ОСГК на ВС/, т.е. липсва обективна идентичност по казуса с настоящото дело. Решение № 62/2000 г. по В. не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а и също е относим за казус, различен от настоящия – касае прекомерност на неустойка с неморално висок размер.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ХОС.
Ответните страни не претендират разноски, нито представят доказателства да са сторени такива пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда разноски с оглед изхода на спора /чл.78 ал.3 ГПК/.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281/ 12.10.2009 г. на Х. окръжен съд по в.гр.д. № 453/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.