О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр.София, 18.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6255/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. З. срещу определение на Врачански окръжен съд № 486/ 09.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 528/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Врачански районен съд по гр.д.№ 632/ 2013 г. и по този начин е отхвърлено възражението на касатора за местна неподсъдност на спора, образуван по искова молба на Д. Д. Д. срещу него.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на обжалването процесуалноправния въпрос релевантни ли са при определяне на местната подсъдност по спор за обезщетяване на вреди от деликт следните обстоятелства: къде е постоянния адрес на ответника, какви са особеностите на полагания от него труд и на работното му време, къде е местоживеенето на свидетелите, съпричинил ли е ищецът вредите. Счита че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество поддържа, че неговият постоянен адрес е в [населено място]; че работи като международен шофьор и често отсъства, поради което пътуването до [населено място] ще го затрудни изключително; че свидетел – очевидец на събитието също пребивава постоянно в [населено място] и ще бъде затруднително довеждането му в [населено място]; че вредите са настъпили, защото ищецът е управлявал колата си с превишена скорост и след употреба на алкохол, което сочи на негово виновно и противоправно поведение. Според касатора тези обстоятелства обуславят подсъдност на спора пред съда в [населено място] и поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото изпратено за разглеждане от този съд.
Ответната по частната жалба страна – Д. Д. Д. – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Делото е образувано по искова молба на Д. Д. с твърдения, че ответникът С. З. (сега касатор) му е причинил вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило в [населено място]. Претендира се обезщетяване на вредите, които са претърпени от ищеца в резултат на това събитие. Искът е предявен пред районния съд в [населено място], като в отговора си срещу исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност и е поискал изпращане на делото до районния съд в [населено място]. Първата инстанция е отказала да уважи възражението, а по жалба на С. З. въззивният съд е потвърдил определението й по съображения, че правилото на чл.115 ГПК дава възможност на пострадалия от вреди при деликт да предяви иска не по постоянния адрес на ответника, а по местоизвършването на увреждащото деяние.
С оглед мотивите на окръжния съд, поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси обуславят въззивното определение, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при необходимост от установяване или промяна на практика в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони (срв.Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Случаят не е такъв, тъй като по поставеният въпрос процесуалният закон е ясен, а практиката по прилагането му – установена, като не се налага промяната й. Когато се търси обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ищецът избира дали да предяви иска по постоянния адрес на ответника или по местоизвършването на деянието. Този избор не може да се контролира от съда по целесъобразност, поради което с предявяването на иска пред съда по мястото на извършване на деликта ищецът сезира местно компетентен по правилата на ГПК съд. Ответникът не може да възразява за местна неподсъдност нито защото постоянният му адрес е другаде, нито защото работи при особен режим, нито защото събирането на доказателства ще е затруднено, нито защото (според него) вредите са съпричинени от ищеца. Всички тези обстоятелства са ирелевантни за определяне на подсъдността. Въззивният съд е съобразил установената практика и за актът му не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Врачански окръжен съд № 486/ 09.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 528/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: