О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София 02.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 607 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. П. чрез адв.В.Д. срещу определение № 303 от 26.06.12г. по гр.дело № 650/12г.на състав на ІV г.о.на Върховния касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна срещу въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 323 от 27.02.12г.по гр.дело № 2526/11г. и производството е прекратено.
Ответникът в производството Т. Х. А. не заявяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел,че въззивният съд е бил сезиран с иск,чиято цена е Ѕ от ј от данъчната оценка на процесния имот ,която към момента на завеждане на исковата молба за целия имот е била 7 235.90лв; за Ѕ от него – 3617.95 лв или цената на иска във въззивното производство,определена по чл.55 ал.1 б.”б”ГПК/отм./е 904.49 лв.Съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК съдът е счел,че въззивното решение не подлежи на касационна обжалване и подадената касационна жалба е недопустима.
В частната жалба против атакуваното определение, постановено от тричленен състав на ВКС,се поддържа,че неправилно цената на иска е определена към момента на предявяване на иска,тъй като към момента на образуване на касационното производство данъчната оценка за целия имот възлиза на 32 109.50 лв,видно от представеното удостоверение № [ЕГН]/16.02.11г.на [община].Освен това твърди,че съставът на ВКС не е имал предвид цялата цена на иска,а само обжалваемия интерес.
Определението е правилно.
При предявяване на иска,ищецът е този,който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК,но съдът не е обвързан от това.Съгласно предвиденото в този разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска,както това може да направи и ответникът по иска,но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната,съдът определя цената на иска.Така посочена и определена,цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените,са без значение за цената на иска.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.Промяната в данъчната оценка на имота,представена при завеждане на исковата молба,в процеса на производството не води до промяна в цената на иска,нито до промяна на определената родова подсъдност,нито до упражняване на правото на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискванията на чл.280 ал.2 ГПК.Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т.е.последващите промени в същата не рефлектират в това производство по делото.
Правилно е определена и цената на иска съгласно правилото на чл.55 ал.1 б.”б”ГПК/отм./Предмет на въззивно обжалване е предявения иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба от 15.10.90г. на 1/2 ид.ч.от ап.6,находящ се в [населено място],на [улица],заедно с изба 2,приземна стая 5 и таванска стая 6 и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,за окончателен.За останалата Ѕ ид.част от имота производството по делото е прекратено с влязло в сила решение с характер на определение.При данъчна оценка на целия имот 7 235.90 лв цената на иска във въззивното производство очевидно е под 5000 лв,поради което правилно тричленният състав на ВКС е приел,че касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 303 от 26.06.12г.,постановено по гр.дело № 650/12г.на Върховния касационен съд,състав на ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.