4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
С., 25.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 595/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. Т. – от [населено място], [община] срещу Решение № 584 от 20.11.2013 г. по т.д. №879/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №56 от 22.05.2012 г. по т.д.№ 181/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен предявения на основание чл. 274 ал. 1 т. 2 КЗ частичен иск за 25 100 лв. от ЗК [фирма] – [населено място] за платено по застраховка „гражданска отговорност” по полица № 05-1-0/71149 21 обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на наследниците на Мария Г. Й., загинала при ПТП на 01.11.2006 г., причинено от ответника, като водач на „М.” с д.к. [рег.номер на МПС] , признат за виновен и наказан с присъда по НОХД № 139/2007 г. на Ловешки окръжен съд, изплатено в размер на 77 154 лв., от които на съпруга К. Й. – 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2154 лв. – за имуществени вреди и на сина Й. Й. 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Касационни основания жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, тъй като въззивният съд е обсъдил Застрахователна полица № 05-1-0/7114921, без ищецът да изяви, че ще се ползва от нея – в исковата молба е изложил, че ще черпи права от застрахователна полица № 05-1-0/7114924, на база същата ответникът е изготвил защитата си, по време на съдебното дирене ищецът не е заявил, че ще промени обстоятелствата по предявения иск и за първи път във въззивната инстанция е основал претенцията си на застрахователна полица №05-1-0/7114921. Жалбоподателят поддържа, че се касае за промяна на обстоятелствата, представената нова застрахователна полица съставлява изменение на основанието на иска, за което е следвало да се проведе процедура по изменение на иска и за да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо да се установи кумулативното наличие на изискуемите се предпоставки, една от които не е налице – не е доказан валиден договор по застраховка „гражданска отговорност”. Като сочи, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, жалбоподателят счита,че решението противоречи на практиката на ВКС: Р.№19/30.05. 2011 г. по гр.д.№ 262/2010 г. на ІІ г.о.; Р.№93/19.03.2012 г. по гр.д.№ 1057/2011г. на ІІ г.о. и Р.№1/27.03.2012 г. по гр.д.№1106/2010 г. на ІV г.о. и Опр. № 208/29.03.2012 г. по ч.т.д.№175/2012 г. на І т.о. относно изменението на иска и диспозитивното начало. По оплакване, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 193 и чл. 194 ГПК не е открил производство за проверка достоверността на датите на платежните документи, която изисква произнасяне по проведеното оспорване, жалбоподателят поддържа, че възражението му не е било обсъдено и сочи практика на ВКС: Р.№66/25.04.2013 г. по гр.д.№ 807/ 2012 г. на І г.о. и Р.№844/15.02.2011 г. по гр.д.№ 1802/2009 г. на ІV г.о. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно, тъй като няма основания, очертани от чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., затова на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл. 274 ал. 1 т. 2 КЗ, съдът е изложил, че с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен, че на 01.11.2006 г. в [населено място] при управление на товарен автомобил „М.” с д.к. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]-гр.Септември и ремарке с д.к. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място], като е нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал технически неизправно МПС, което му е било известно, не е спрял и не е отстранил повредите, и е станал е причина за ПТП, при което е загинала Мария Г. Й., на чиито наследници ищецът е изплатил обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди. Въз основа на заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е приел, че плащането е извършено на 14.11.2007 г., което поражда регресното право на ищеца по чл. 274 ал. 1 т. 2 КЗ и предявеният като частичен иск е основателен. За несъстоятелни са приети възраженията на ответника: за липса на основание застрахователят да извърши плащанията на наследниците, като съдът е приел, че преди подаване от ответника на отговора на исковата молба, ищецът е представил застрахователна полица №05-1-0/71149- 21, с което е преодоляно несъответствието с представената с исковата молба полица; възражението за неучастие в преговорите при определяне размера на застрахователните обезщетения, като съдът е приел, че същото би могло да се обсъжда при приложение на чл. 52 ЗЗД; и възражението за погасяване на иска по давност, като съдът е приел, че искът е предявен преди изтичане на давностния срок, считано от датата на плащането.
По въпроса: ищецът доказал ли е сключен валиден договор по застраховка „гражданска отговорност” и този извод съдът могъл ли е да изведе от застрахователна полица № 05-1-0/7114921.
Ищецът към исковата молба е приложил застрахователна полица №05-1-0/7114924, неотносима към спора, непосредствено след постъпване на исковата молба първоинстанционният съд е го е задължил да представи четлив екземпляр от полицата, след което ищецът е представил застрахователна полица №05-1-0/7114921, релевантна за спора. Въз основа на тази полица двете съдебни инстанции са направили извод за валиден договор по застраховка ”гражданска отговорност” – предпоставка за уважаване на регресния иск, като е прието, че ищецът е представил застрахователната полица преди изтичане на преклузивните срокове и с нея е преодоляно несъответствието с полицата, приложена към исковата молба.
При тези данни е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание цитираната практика на ВКС по въпросите за промяна на обстоятелствата по иска, която следва да бъде заявена от ищеца, за произнасяне на съда по искано изменение на иска и за принципа на диспозитивното начало.
Предявявайки иска, ищецът следва в основанието на исковата молба да посочи фактите и обстоятелствата, които пораждат претендираното право. Когато ищецът изменя иска по основание, той добавя нови факти или изоставя твърденията си за посочени факти, като по направено изменение на иска съдът следва да се произнесе. В случая, като е представил полица № 05-1-0/7114921, копие от която съдът е разпоредил да се изпрати на ответника и я е приел, ответникът по това писмено доказателство не е възразил при извършване на доклада по чл. 146 ГПК и е поддържал по делото, че е неотносима представената с исковата молба полица, ищецът не е направил изменение на основанието на иска, за което да следва да се проведе процедура по изменение и съдът да дължи произнасяне с определение. Касае се за писмено доказателство, с което ищецът отстранява допуснатата грешка при предявяване на иска, своевременно представено, приобщено е към писмените доказателства и неоспорено своевременно от ответника, което доказателство не може да бъде изключено, нито с приемането му е налице нарушение на състезателното начало. С представянето на това доказателство ищецът е уточнил исковата молба по отношение индивидуализацията на застрахователната полица, което е допустимо. Затова е неприложима към така разрешения въпрос посочената от жалбоподателя практика на ВКС за изменение на иска.
По въпроса за необсъждане от въззивния съд на оплакването, че първоинстанционният съд не е открил производство за проверка достоверността на документите за извършени плащания. Първоинстанционният съд с определение от 11.02.2013 г. е открил производство по оспорване на платежни нареждания (л.42 и л.43) относно датите на плащане, изслушал е съдебно – икономическа експертиза, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, за да направи извод коя са датите на извършените плащания, приел е оспорването на ответника за неоснователно. В същия смисъл е приетото във въззивното решение – двете съдебни решения съдържат произнасяне по въпроса основателно ли е оспорването. Ако жалбоподателят е считал, че липсва изрично произнасяне в диспозитива на първоинстанционното решение по този въпрос, е могъл да предприеме процедура по чл. 247 ГПК, респ. чл. 250 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 584 от 20.11.2013 г. по т.д. №879/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: