О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 26.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова т.д. № 50136/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. С. Ж., чрез адв. Д. А., против решение № 152 от 19. 10. 2015 г. по в. гр. д. № 457/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 235 от 3. 07. 2015 г. по гр. д. № 36/2015 г. на ОС – Добрич, с което е уважен предявеният от Г. Б. В. против Р. С. Ж. иск с правно основание чл. 422 ГПК. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Г. Б. В. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение на апелативния съд е потвърдено първоинстанционно решение на окръжен съд, с което, на осн. чл. 422 ГПК, е признато за установено по отношение на Р. С. Ж., че Г. Б. В. има вземане срещу Р. С. Ж. за сумата 50000 лв., произтичащо от договор за заем от 1. 04. 2012 г., обезпечен със запис на заповед от 1. 04. 2012 г., въз основа на който е издадена, на осн. чл. 417, т. 9 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 423 от 6. 11. 2013 г. по ч. гр. д. № 4724/2013 г. на РС – Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 5. 11. 2013 г. /подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното й плащане.
За да постанови този резултат съдът е приел, по повод въведения от ищеца довод за каузално правоотношение, че записът на заповед е имал обезпечителна функция спрямо сключен между страните договор за заем. Приел е за недоказани възраженията на ответника за недействителност на договора за заем и на записа на заповед, както следва: възражението за нищожност на договора, поради неподписването му от издателя /съобразявайки заключението на съдебно-графическата експертиза/, възражението за нищожност на договора поради липса на реално предаване на предоставената на заем сума /предвид клаузата на чл. 2 от договора, съдържаща изявление на заемополучателя за получаване на сумата и имаща в тази част характер на разписка, доказваща предаване на сумата/; възражението за унищожаемост на договора поради сключването му при измама, чрез въвеждането му в заблуждение от заемодателя, че подписва договор за поръчителство, а не договор за заем /предвид обстоятелството, че Р. Ж. е млад, грамотен, има фирма, занимава се с бизнес, опитен е, договорът е подписан не в банков офис, а в склад на ответника по иска; възражението за нищожност на договора и записа на заповед поради неподписването им от ответника по иска /предвид заключенията на съдебно-графическата експертиза за липса на данни за подправка на изследваните документи/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани правни въпроси, с твърдения за решаването им в противоречие със задължителна практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият поставен въпрос – дали записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане по договор за заем, може да служи като доказателство за предаване на сумата по договора за заем, въобще не е разглеждан от състава на въззивния съд в мотивите към решението /прието е, че договорът за заем, а не записът на заповед инкорпорира разписка за получаването на сумата в брой/, поради което и липсва противоречие между изводите на въззивния съд с тези, съдържащи се в цитираното и представено решение № 88 от 27. 05. 2013 г. по т.д. № 374/2012 г. на ВКС, II т.о.
Вторият формулиран въпрос засяга проблеми, свързани с характера на договора за заем /дали същият е реален или консенсуален/, какви факти следва да бъдат доказани за установяването му /постигане на съгласие или предаване на заетата сума/ и чия е доказателствената тежест за установяването им е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но не е решен в противоречие с решение № 174 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, IV г.о. В обжалваното решение е прието, че договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване на заетата сума /не от постигане на съгласието за сделката/ и тежестта за установяване твърдението за предаване на заетата сума е на заемодателя, което напълно съответства на приетото по тези въпроси в цитираното по-горе решение на ВКС.
Третият въпрос засяга тълкуването на договорите и критериите за изясняване точния смисъл на договорните клаузи. Въпросът не е от значение за изхода на делото и не е разглеждан от въззивния съд, тъй като представеният по делото договор за заем е ясен, разбираем, не съдържа двусмислени, неясни, взаимно изключващи се или противоречиви клаузи, поради което не се налага и тълкуването му по реда на чл. 20 ЗЗД и обсъждане на критериите за изясняване точния смисъл на клаузите му.
И по последния поставен въпрос /относно елементите на фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД/ липсва противоречие с решение № 368 от 3. 04. 2013 г. по гр. д. № 243/2012 г. на ВКС, III г.о. – в обжалваното въззивно решение елементите на фактическия състав на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД са определени в съответствие с посоченото по-горе решение и възражението за унищожаемост не е уважено, тъй като е прието за недоказано, а не поради неразбиране на основанието за унищожаемост „измама“ и неправилно определяне на елементите на фактическия й състав.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 19. 10. 2015 г. по гр. д. № 457/2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: