5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр. София, 26.09.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2650 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. С. против решение №353/14.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 6100/2015 г. от ІV-г състав на Софийски градски съд.
Ответника оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и насрещен иск със същото правно основание. Съдът е приел, че предявения иск от ищцата по исковата молба е основателен до размер на сумата от 2000 лева, а насрещния иск е основателен за сумата от 2500 лева. Решението е обжалвано от ищцата по първоначално предявения с исковата молба иск с правно основание чл.45 ЗЗД в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата до пълния предявен размер и в частта, с която е уважен насрещния иск.
Съдът е приел, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. В случая съдът е приел, че не се установява във връзка с подадената жалба от ответницата срещу ищцата от 16.07.2012год. същата да е станала публично достояние, като в тази връзка и в исковата молба не са изложени конкретни твърдения за разпространяване на съдържанието й освен до началниците на ищцата и горестоящата институция, и колегите й, които я познават, като няма и позоваване в исковата молба от ищцата и твърдения за разпространяването на съдържанието на жалбата и по телевизията. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите, от които е приел, че не е установено твърдението, че колегите й я считат за неблагонадеждна и пропаднала и да са променили в негативна светлина отношението си към нея. Съдът е приел за установено, че ищцата П. М., с оглед на подадената жалба от 16.07.2012год. с неверните твърдения в нея, „че да извърши това сто процента е взела пари и е станало поради появата на техен човек с пари“, като е осквернила гроба на майката на ответницата в противовест на християнските обичаи е претърпяла състояние на преходно психично разстройство с тревожно-депресивна симптоматика, тревожност, депресивно състояние, отпадналост, изолиране от приятелите и което състояние има временен характер и се повлиява от медикаменти и завършва с оздравяване, което с оглед заключението на съдебно-психиатричната експертиза и становището на вещото лице съдът е приел, че е за период на това състояние от повече от два месеца след което да отзвучи. Съдът е приел, че за определяне размера на неимуществените вреди следва да вземе предвид начина на извършване на деликта, характера на увреждането и неговия интензитет и възстановителния период след който за ищцата няма хронични последици и е счел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди и последствия за психичното й състояние следва да е в размер на сумата от 2 000лв. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата по насрещния иск А. В., съдът е съобразил състоянието й от показанията на свидетелите в насока, че именно след разравяне на гроба на майката на ищцата, за да се извърши проверка по случая, неговата маломерност, която е видима и се установява с просто сравнение със съседните гробове, появата на нов гроб от дясно без нужното отстояние между гробовете и циментова пътека, която попада върху гроба на майката на ищцата, тя е отпаднала психически, трудно спяла, плачела и не можела да овладее емоциите си при всяко посещение на гроба на майка си и каквито негативни емоции продължават и с оглед и на това, че същата е и с повишена чувствителност и емоционалност. Въз основа на горното, съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е в размер на сумата от 2 500лв.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Първата група въпроси са процесуалноправни и касаят задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички възражения, оплаквания и въпроси, поставени във въззивната жалба, да основе решението си въз основа на приетите от него за установени обстоятелства и закона. В тази връзка се твърди в изложението, че необсъждането на всички доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на постановеното решение. В изложението се излагат твърдения в насока на поставените въпроси, че съдът не е обсъдил противоречия в показанията на свидетел по делото. Така мотивирани, правните въпроси относно процедирането на въззивният съд касаят обосноваността на съдебното решение, както и твърдения за наличието на процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствата по делото. Необосноваността, както и процесуалните нарушения, допуснати от въззивния съд, не са касационни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а евентуалното тяхно наличие следва да се преценява едва след като са налице посочените в цитираната разпоредба касационни основания. Проверката на фактите по делото, в т.ч. и събраните по делото свидетелски показания, предвид оплакването на касатора в изложението, е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, поради което съдът приема, че поставените в тази насока въпроси са неотносими към настоящото производство.
Съдът е приел за установена причинно-следствената връзка между деяние и вреда, като в тази насока е изложил своите мотиви. Съдът не е приел, че не е необходимо да се установи тази връзка, както и не е приел, че тежестта от доказването на този факт не се носи от ищец по предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД. В тази връзка, поставения правен въпрос за тежестта от доказването на причинно-следствената връзка между деяние и вреда не е разрешен в противоречие както със задължителната съдебна практика, така и с цитираните от касатора решения.
По правния въпрос, свързан със съдържанието на понятието „справедливост” при определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отбележи, че в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на задължителна съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора, относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие №487121/2016 г.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №353/14.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 6100/2015 г. от ІV-г състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. М. С. съдебен адрес [населено място], [улица] адв. К. да заплати на А. Д. В. сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.