3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2610/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалния й представител адв.С. Р. от АК С. срещу решение от 31.1.2013 г, постановено по гр.дело № 791/2012 г на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение № 84 от 15.10.2012 г по гр.дело № 131/2012 г на Районен съд –Котел.С първоинстанционното решение съдът е отменил на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ заповед № 725/19.12.2012 г на кмета на [община], с което е прекратено трудовото правоотношение на Б. Н. П., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, възстановил я е на преди заеманата длъжност „старши специалист „Селско стопанство” и й е присъдил обезщетение за оставане без работа в размер на 3 797, 70 лв за времето от 9.12.2011 г до 9.6.2012 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуа лния закон.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материално-правния въпрос относно съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ и по конкретно следва ли същата да съдържа мотиви относно това какви качества не достигат на работника/ служителя за изпълнение на възложената работа.
Ответницата Б. Н. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.М. С..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.,че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
По посоченото касационно основание.
Настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото по така поставения материално-правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в редица съдебни решения : № 81 от 8.5.2012 г по гр.дело № 1363/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 425 от 18.10.2011 г по гр.дело № 1966/2010 г на ВКС, Четвърто ГО.С тези решения е прието, че когато работодателят приема, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина отсъстват у работника.Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начина, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.Тези качества следва да бъдат съобразени с изискванията на длъжностната характеристика и по същество могат да се изразяват в недостатъчни професионални знания, умения и навици, като това състояние следва да е трайно.
При наличие на задължителна съдебна практика по посочения материално –правен въпрос не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.В разглеждания случай въззивното решение е съобразено изцяло с практиката на ВКС в горните решения по чл.290 от ГПК, като е прието уволнителната заповед не съдържа конкретните данни мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ.Липсата на мотиви препятства защитата на работника и прави невъзможна проверката за законосъобразност на проведеното уволнително основание.
С оглед гореизложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.1.2013 г, постановено по гр.дело № 791/2012 г на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: