О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 30 май 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1280 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. Ц., чрез процесуалния си представител адв.Д.-Б. и допълнение, изготвено лично от страната, срещу решение от 18.07.2012г., постановено по в.гр.д. №518/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.06.2011г. по гр.д.№372/2010г. на Великотърновски окръжен съд за отхвърляне на предявените от П. М. Ц. против И. Й. Ц. и Л. Н. М. искове с правно основание чл.45 ЗЗД, както и евентуалния иск срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. Й. Ц., чрез адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от П. М. Ц. против И. Й. Ц. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, както и евентуалния иск срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на по 25 001лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел за недоказан елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно деяния.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №7/1959г., т.1 и т.2. Доводите са неоснователни. В ППВС №7/1959г. за обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, в т.1 е прието, че отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия и че юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 и чл.50 ЗЗД, а в т.2 е прието, че отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди; че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай и че вината се предполага до доказване на противното. С въззивното решение не е прието нещо различно от приетото в постановлението. Елементите на непозволеното увреждане са: деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, като вината се предполага до доказване на противното.
Касаторът чрез процесуалния си прадстевител е поставил въпрос относно приложимостта на разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК, когато в заседанието страната се представлява от служебен адвокат, назначен по реда на ЗПП, а страната иска отлагане на делото поради невъзможност да се яви лично, който въпрос касаторът счита, че е от значение за развитие на правото. Поставеният от касатора правен въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като в касационната жалба не е релевирано нарушение на съдопроизвоствените правила, които са пряко приложени при формиране на съдийското убеждение и постановения краен правен резултат. Основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК са пороци на решението на въззивния съд, които водят до неговата неправилност. Второто основание за касационно обжалване на неправилно въззивно решение касае допуснато от въззивния съд нарушение на процесуална норма. В касационната жалба касаторът не релевира оплакване, че въззивният съд не е отстрани допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, на които страната се е позовала във въззивната си жалба за да й се възстановят пропуснати процесуални възможности да изчерпи фактическите и доказателствените си искания. Отделно от това, видно от съдебния протокол, въззивният съд е приел ангажираните от страната писмени доказателства в процеса.
По поставения от касатора въпрос: „дължат ли се такси и разноски по производството от лице, освободено от заплащането на такива по чл.83, ал.2 ГПК при неблагоприятен изход на делото за него”, не е налице соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – няма данни представените от касатора съдебни решения да са влезли в сила.
По поставените от касатора въпроси: „Следва ли в съдебно заседание да бъде изрично назначен служебен защитник по ЗПП и същият да бъде одобрен и приет от заявителя” и за правното положение, правата и задълженията на служебния адвокат, касаторът счита, че са от значение за развитие на правото. Поставените въпроси обаче не са от значение за конкретното дело, по което по искане на жалбоподателя във въззивната инстанция е заменен назначения му служебен адвокат и в касационната жалба не се съдържат оплаквания за допуснати нарушения от въззивния съд на уредбата на правната помощ или за неотстраняване на релевирани във въззивното производство на нарушения на пърнвоинстанционния съд по предоставявяне на правна помощ на страната по делото.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.07.2012г., постановено по в.гр.д. №518/2011г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: