О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 04.12. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1737/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.София, срещу решение №267 от 31.01.2017г., постановено по в.т.д.№2884/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о. 9 с-в., с което е потвърдено решение №331/10.02.2016г. по т.д.№2467/2014г. на СГС, VІ-20 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с процесуалните и материалноправните норми, както и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че незаконосъобразно съдът не е приложил разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, предвиждаща, че длъжникът изпада в забава, след като кредиторът го е поканил да изпълни задължението си, като се оспорва извода на съда, че такава покана е необходима единствено в хипотезата на чл.432 ал.2 т.1 ТЗ. Същевременно се излагат съображения за липса на валидно уведомяване на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка се сочи, че изпратеното уведомително писмо, подписано от адвокат К. М., е без приложено пълномощно, без изходящ номер от регистъра на банката, без удостоверителна дата на изготвянето му и без представена подробна сметка за задълженията на дружестквото. Поддържа се, че в случая не е била налице хипотезата на чл.60 ал.2 ЗКИ, даваща право на банката да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение за целия остатък от кредита. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски в полза на касатора за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроса, за които касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:
1.”Намират ли приложение правилата на чл.84 ал.2 ЗЗД относно съдържанието на обявлението/уведомлението, което кредитодателят изпраща на кредитополучателя на основание чл.60 ал.2 ЗКИ при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Задължителна предпоставка ли е за валидността на обявлението/уведомлението определяне на срок за доброволно изпълнение на задължението?”
2.”Липсата на покана за доброволно изпълнение и определяне на срок, в който плащането следва да настъпи, може ли да се определи като съществен порок на обявлението/уведомлението по чл.60 ал.2 ЗКИ?
Касаторът поддържа, че поставените по-горе въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с т.6 на ТР №1/28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. на ВКС, ОСГК; с т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК и с решение №64/09.02.2015г. по гр.д.№5796/2014г. на ВКС, ІV г.о.
3.”Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била редовно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ?”
В изложението се сочи, че въпросът е решен в противоречие с т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №139/05.11.2014г. по т.д.№67/2012г. на ВКС, І т.о. и определение №487/30.06.2010г. по ч.т.д.№171/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответната по касация банка [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд, е потвърдил решение №331/10.02.2016г. по т.д.№2467/2014г. на СГС, с което е признато за установено по реда на чл.422 ал.1 ГПК, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 39 639.60лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 05.08.2008г., ведно със законната лихва от 23.08.2011г. до погасяването на кредита и сумата 8 8871.32лв., включваща дължими възнаградителна лихва и неустойка за забава.
Въззивният състав е посочил, че е налице договорна обвързаност между страните от 04.02.2008г., когато е сключен договор за банков кредитен продукт „Бизнес револвираща линия“ № B., с който договор ищцовата банка (правоприемник на [фирма]) е предоставила на ответното дружество [фирма] кредит в размер на 40 000лв. срещу задължение на кредитополучателят да го върне заедно с лихви при условията, посочени в договора, с краен срок на погасяване на кредита 240 месеца. Въз основа на представеното по делото заключение на вещото лице по извършената счетоводна експертиза съдът е приел за установено, че непогасената от длъжника главница по договора е в размер на 39 639.60лв., непогасената възнаградителна лихва е в размер на 8 864.77лв., а непогасената наказателна лихва – 6.55 лв. Съдът е приел, че е ответникът е преустановил плащането на договорените вноски за главници и лихви (с падеж 21 число на месеца) на 21.06.2010 г.
Във въззивното решение е посочено, че в съответствие с клаузата на чл.31 от договора, предвиждаща начина на изпращане и получаване на всички уведомления и изявления във връзка с договора, ищцовата банка е уведомила ответника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем като с уведомително писмо от 19.07.2011г. е направено изявление за заплащане общо на сумата 46 166.02лв., включваща главница, лихви и такси дължими по договора.
С оглед оплакванията във въззивната жалба апелативният състав е изложил съображения в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е редовно съобщено на длъжника при спазване на реда за уведомяване, уговорен в чл.31 от договора. Отхвърлено е възражението, че вземанията на банката за възнаградителни лихви за погасени по давност. Съдът е приел за неоснователно твърдението на въззивника за липсата на предпоставките по чл.60 ал.2 ЗКИ за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е посочил, че кредиторът е обявил договора за кредит за предсрочно изискуем при наличието на предпоставките в чл. 25 б.”г” от договора, а именно – неизпълнение на поетите от длъжника договорни задължения. Според въззивният състав задълженията на [фирма] до размер на посочените суми в исковата молба са станали изискуеми от момента на достигане на уведомлението на ищеца до длъжника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Първият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „Намират ли приложение правилата на чл.84 ал.2 ЗЗД относно съдържанието на обявлението/уведомлението, което кредитодателят изпраща на кредитополучателя на основание чл.60 ал.2 ЗКИ при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Задължителна предпоставка ли е за валидността на обявлението/уведомлението определяне на срок за доброволно изпълнение на задължението?” не обуславя наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Апелативният състав въобще не е обсъждал евентуалната необходимост от определяне на срок за доброволно изпълнение в контекста на хипотезата по чл.84 ал.2 ЗЗД (която се отнася за задължения без определен ден за изпълнение) доколкото задълженията на ответното дружество са уговорени със срок за изпълнение (ежемесечни вноски на всяко 21 число). Съдът не е включил въпроса за приложението на чл.84 ал.2 ЗЗД в предмета на спора, което изключва същия като възможно основание за допускане на касация.
Може да се приеме, че вторият въпрос: „Липсата на покана за доброволно изпълнение и определяне на срок, в който плащането следва да настъпи, може ли да се определи като съществен порок на обявлението/уведомлението по чл.60 ал.2 ЗКИ?, отговоря на характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото в решаващите мотиви съдът приема, че за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, е достатъчно да са налице предпоставките са това, предвидени в самия договор, т.е., без да е необходимо изпращане на покана за доброволно изпълнение. В случая обаче не са налице допълнителните основание по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Нито в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК , нито в решение №64/09.02.2015г. по гр.д.№5796/2014г. на ВКС, ІV г.о., не се застъпва становище, че за да бъде обявен договора за кредит за предсрочно изискуем, следва предварително да бъде изпращана покана за доброволно изпълнение. В цитираната задължителна практика на ВКС се приема, че правото на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем, следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въпросът дали за кредитора е възникнало правото да обяви договора за предсрочно изискуем е обусловен от сбъдването на предпоставките за това, предвидени в договора, и не е предмет на посочената практика. Аналогично въпросът на касатора не е решен в противоречие с т.6 от ТР №1/28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. на ВКС, ОСГК, тъй като въззивният съд е посочил, че предсрочната изискуемост е обявена от ищеца на основание чл.25 б.”г” от договора, т.е не при наличието на изключенията по чл.432 ал.1 т.1 до т.4 от ТЗ, за които е относим чл.432 ал.2 ТЗ. Освен липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация (въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото), тъй като създадената съдебна практика по поставения въпрос, свързан с приложението на разпоредбите на чл.432 ТЗ, чл.60 ал.2 ЗКИ, чл.422 във вр. с чл.417 т.2 ГПК, е ясна и не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Третият въпрос: ”Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била редовно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ?” не е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда. Това е така, защото въззивният състав е приел, че са били налице условията банката да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ал.2 ГПК, поради редовно обявената от нея (съобразно клаузите на договора) предсрочна изискуемост на кредита.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №267 от 31.01.2017г., постановено по в.т.д.№2884/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о. 9 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: