2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№676
София, 04.08. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3223 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 5558 от 1.ІХ.2014 г. на Д. Л. М. от [населено място], подадена против решение № 427 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 9.VІІ.2014 г., постановено по гр. д. № 628/2014 г., с което той е бил осъден – на основание чл. 213, ал. 1 КЗ – да заплати на малтийското дружество с ограничена отговорност „С Р. Е. Л.” сума в размер на 53 134.65 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /1 юни 2012 г./ и до окончателното й изплащане, представляваща изплатено от застрахователното д-во [фирма]-София на [фирма]-София на основание сключен между тях с абонаментна застрахователна полица № 29-00-00458/18.VІІІ.2004 г. „Банкови кредити” обезщетение по Щета № 29-00383/22.ІІІ.2007 г. в размер на дължимите погасителни вноски (главница и договорна лихва) по договор за кредит № 055/RL/06 от 29.VІ.2006 г., сключен между настоящия касатор и същата банка, чието вземане е било прехвърлено на малтийския търговец-ищец с договор от 30.ХІІ.2011 г.
Оплакванията на касатора М. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това той претендира за неговото обезсилване, алтернативно – за касирането му и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ да се отхвърли – като неоснователен – в предявения по делото негов размер и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 331/19.V.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 257/09 г., както и решение № 169/31.І.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 664/2011 г., по следните два „процесуалноправни и материалноправни въпроса”:
1./ „Длъжен ли е въззивният съд при преценката на доказателствения материал да обсъди всички събрани по делото доказателства, „заедно и по отделно”, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?”;
2./ „Каква е доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания?”
Ответното по касация „С Р. Е. Л.” – д-во с ограничена отговорност, учредено и съществуващо в съответствие със законите на Република М., не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на Д. Л. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на касатора за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
С атакуваното въззивно решение е било потвърдено първоинстанционното в неговата осъдителна част – по иска с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ, а в случая може да се констатира, че във въззивната си жалба до Пловдивския апелативен съд Д. Л. М. е релевирал единствено оплакване за неправилност /незаконосъобразност/, но не и за недопустимост на решението на първостепенния съд. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или за недопустимостта на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да страда от пороци по смисъла на чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността, респ. за недопустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В настоящия случай касаторът М. счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, понеже: „Първоначално Пловдивският ОС, а след това и Пловдивският апелативен съд допускат съществено нарушение на процесуалния закон досежно съотношението между принципите за диспозитивното и служебното начало в гражданския процес и в крайна сметка Пловдивският апелативен съд приема настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на незаявено от ищеца с исковата му молба основание”. По същество това оплакване – досежно наличието на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, обсъждано в съвкупност с установеното процесуално бездействие на М. да релевира във въззивната си жалба порок на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, a priori изключва вероятността атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт.
2. По твърдението на касатора за наличието на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 от горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС за касационното обжалване, както и мотивите изложени към нея, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Нито релевираният от касатора М. въпрос за доказателствената тежест на счетоводните книги – чл. 55 ТЗ, а още по малко този за задължението на въззивния съд по чл. 235, ал. 2 ГПК, са такива, които по своето естество, да са били част от предмета на спора. Следователно погрешното отъждествяване в случая на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-во ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, касационната жалба срещу частта на въззивното решение, отнасяща се до присъдените в полза на малтийското д-во с ограничена отговорност разноски в размер на сумата 6 300 лв. се явява безпредметна, тъй като с последващо свое определение № 1861 от 25.ІХ.2014 г. по същото дело Пловдивският апелативен съд е отхвърлил искането на чуждестранния търговец за присъждане на разноски в приключилото въззивно пр-во.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 427 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 9.VІІ.2014 г. постановено по гр. дело № 628/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3223 по описа за 2014 г.