О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 05.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1674/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от търговски пълномощник-юрисконсулт Е. М. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], против въззивно решение №1053/05.8.2011 г. по гр.д.№963/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №1070/19.3.2011 г. по гр.д.№ 14540/2010 г. по описа на Варненския районен съд, ХХХ-ти състав, и са уважени предявените от М. В. В. от [населено място] против [фирма] – В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.-т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са основателни поради нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, във връзка с чл.76 от БКТД, че не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ, а е налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ, че не е спазена разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ, тъй като от представения по делото протокол на комисия за подбор не може да се направи извод за надлежното му извършване. Окръжният съд е стигнал до извод, че комисията не е извършила преценка на обективните признаци, по които е извършен подборът, нито това е доказано в съдебния процес. Поради това решаващият извод е, че не е доказано извършването на подбор по смисъла на чл.329, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят осем въпроса на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и два въпроса на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По първата група въпроси по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първият процесуалноправен въпрос е за постановяване на съдебното решение след обсъждане на всички доказателства в съвкупност. Този въпрос се поставя във връзка с разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ.
Вторият процесуалноправен въпрос е за доказателствената тежест в процеса, в смисъл, че всяко твърдение, което страната прави в производството, следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. И този въпрос е поставен във връзка със задължението на работодателя по чл.333, ал.4 КТ.
Третият процесуалноправен въпрос е за доказване на фактите с частен документ и доказателствената сила на този документ. Въпросът се поставя във връзка с твърдяното от ищеца членство в синдикат и действието на браншовия К..
Четвъртият процесуалноправен въпрос е дали са допустими като доказателствени средства писмени декларации от трети лица, които не участват в процеса. И този въпрос се поставя във връзка с приложението на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ.
Петият процесуалноправен въпрос е за възможността на въззивната инстанция да допуска и събира доказателства в хипотезите на чл.266, ал.ал.2 и 3 ГПК. Въпросът се поставя във връзка с действието на браншовия К..
Шестият процесуалноправен въпрос е за обхвата на съдебния контрол при преценка спазването от страна на работодателя на разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ. Твърди се, че съдът е следвало да прецени извършването на подбора единствено по критериите, установени в посочената правна норма, тъй като правото на подбор принадлежи на работодателя и единствено той може да прецени кой работник работи по-добре.
Седмият процесуалноправен въпрос е следва ли съдът да се произнася относно валидността на административен акт, когато този въпрос е обуславящ гражданскоправен спор. Визира се заповед на министъра на труда и социалната политика, издадена по реда на чл.51б КТ, във връзка с действието на браншовия К..
Осмият въпрос, посочен в изложението от касатора като процесуалноправен, е има ли основание за прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа, когато са намалели приходите на работодателя и търговската му дейност е с намален обем спрямо предходни съпоставими периоди.
Към всеки от въпросите се сочи противоречива практика и се представят решенията, на които касационният жалбоподател се позовава.
По втората група въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият от тази група въпроси – материалноправен, е за предпоставките за възникване на задължение за работодателя да поиска предварително съгласие за уволнение на работник или служител, който е член на синдикална организация по смисъла на чл.333, ал.4 КТ.
Вторият материалноправен въпрос е за това дали е незаконно уволнението , когато работодателят не е бил уведомен от работника или служителя за наличието на обстоятелства, които го поставят под закрила при уволнение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – М. В. В., посредством процесуалния си представител – адв. М. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок и от надлежна страна.
В. решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения.
При постановяване на решението си Варненският окръжен съд е стигнал до няколко решаващи извода – нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, във връзка с чл.76 от БКТД, че не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ, а е налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ, че не е спазена разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ. По един от тях обаче в изложението не е поставен въпрос, а това е въпросът че не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ, а е налице хипотезата по чл.123, ал.1, т.7 КТ. Макар че по този въпрос е наведен довод в касационната жалба, не може да бъде преодоляно оплакването в касационната жалба и поставянето на въпрос в изложението за обхвата на съдебния контрол при преценка спазването от страна на работодателя на нормата на чл.329, ал.1 КТ. Изводите на въззивната инстанция действително са в противоречие с посочените в изложението 4 решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, но при наличие на уеднаквена практика с ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ОСГК на ВКС това противоречие е преодоляно. Съгласно посоченото тълкувателно решение “Преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.”.
Поради това в процесния случай законът е приложен точно и тъй като този извод, освен че е решаващ, е и краен, въззивното решение не следва да бъде допуснато по останалите въпроси до касационно обжалване, тъй като това не би променило изхода от спора.
На ответника по касация не следва да се присъдят исканите разноски, тъй като доказателства за извършването им не са представени.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1053/05.8.2011 г. по гр.д.№963/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по подадената от [фирма] – В., касационна жалба, вх.№28521/09.9.2011 г.
Оставя без уважение искането на ответника по касация М. В. В. за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: