4
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 6959 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр.София, 09.12. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 6959 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от В. Г. Т. частна жалба срещу определение № 302 от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 4723 от 2014 г. на ВКС, Четвърто г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Т. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК на влязло в сила съдебно решение № 645 от 11.10.2013 г. по в.гр.д.№ 891 от 2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е било потвърдено решение № 897 от 17.05.2013 г. по гр.д.№ 9136 от 2012 г. на Русенския районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
В писмен отговор от 17.11.2014 г. ответника по частната жалба С. Т. С. оспорват същата като неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателката на 17.10.2014 г., а частната жалба е подадена по пощата на 24.10.2014 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното определение състав на ВКС, Четвърто г.о. е оставил без разглеждане молбата за отмяна с мотив, че същата е подадена след изтичане на предвидения в чл.305 ГПК преклузивен тримесечен срок. Изводът на съда е правилен поради следното: Съгласно чл.305, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК следва да бъде подадена не по-късно от 3 месеца от деня на влизане в сила на последното решение, а молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК- не по-късно от 3 месеца от узнаване на решението. В настоящия случай последното решение /решението на Русенския окръжен съд по в.гр.д.№ 891 от 2013 г./ е влязло в сила на 30.12.2013 г., когато е изтекъл срокът за обжалване на разпореждането на Русенския окръжен съд № 5536 от 10.12.2013 г. за връщане на подадената от молителката касационна жалба срещу това решение. От същата дата следва да се счита, че молителката е узнала за влизане в сила на решението /тъй като е била редовно уведомена за връщане на касационната й жалба срещу това решение/ и е започнал да тече тримесечния срок по чл.305 от ГПК. Молбата за отмяна е подадена много след изтичане на този срок- едва на 07.07.2014 г.
Неоснователно е твърдението на молителката, че към 07.07.2014 г. срокът за подаване на молбата за отмяна не е бил изтекъл, тъй като тя е узнала за решението на Русенския окръжен съд едва на 08.05.2014 г., когато е получила призовка за доброволно изпълнение на решението, а не както е приел съставът на ВКС, Четвърто г.о.- от датата на влизане в сила на решението, тъй като решението и разпореждането за връщане на касационната й жалба са били нередовно връчени на адвокат И., който не бил упълномощен да я представлява по обжалване на решението пред ВКС. Видно от пълномощни от 19.02.2013 г. /намиращо се на лист 63 от делото на районния съд/, от 01.10.1014 г. /намиращо се на лист 23 от делото на окръжния съд/ и от 16.10.2013 г. /намиращо се на лист 64 от делото на окръжния съд/, адв.И. П. И. е бил упълномощен от молителката В. Т. да я представлява както по първоинстанционното дело в Русенския районен съд и по въззивното производство пред Русенския окръжен съд, така и при обжалване на решението на Русенския окръжен съд пред ВКС. Поради това съобщението за решението на Русенския окръжен съд, връчено на пълномощника на молителката адв.И. на 21.10.2013 г. и съобщението за разпореждането на Русенския окръжен съд за връщане на касационната жалба на молителката, връчено също на адв.И. на 21.12.2013 г., са редовно връчени съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК. Предвид на това правилно съставът на ВКС, четвърто г.о. е приел, че молителката е узнала за влизане в сила на решението на Русенския окръжен съд на 31.12.2013 г. и следователно тримесечният срок за подаване на молба за отмяна на това решение на основание чл.303, ал1, т.4 и т.5 от ГПК е започнал да тече от тази дата.
Неоснователно е и твърдението, че съставът на ВКС, Четвърто г.о. е следвало да се произнесе по подадената молба за отмяна, независимо дали тя е била подадена след тримесечния срок, тъй като в нея се съдържали твърдения за нищожност и недопустимост на решението на Русенския окръжен съд, които не били свързани със срок. ГПК не предвижда изключения на предвидените в чл.305 от ГПК преклузивни срокове за подаване на молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по отношение на недопустимите и нищожни решения. Освен това, отмяната по чл.303 и чл.304 ГПК е способ за отмяна на влезли в сила неправилни, но не и недопустими или нищожни съдебни решения. Недопустимостта на решението може да бъде предявена само при инстанционното обжалване на това решение, а нищожността може да бъде предявена при инстанционното обжалване на решението или по исков път, но не и в производство по отмяна на влязлото в сила решение.
С оглед на всичко гореизложеното постановеното от ВКС, Четвърто г.о. определение за оставяне без разглеждане на подадената от В. Т. молбата за отмяна, поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл.305 ГПК, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 302 от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 4723 от 2014 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.