О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр.София, 14.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 793 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. К. Ц. и В. Т. Ц. срещу решение № 191 от 23.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е отменено решение от 10.03.2008 г. по гр.д. № 6* от 2006 г. на Варненския районен съд, XII състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Н. Ф. З., В. И. В. и К. И. З. против касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху поземлен имот № 702 по плана за новообразувани имоти на СО „А”, гр. В. с площ от 600 кв.м. при граници: път, ПИ № 6* и ПИ № 703.
В жалбите се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. В жалбата на касаторката С. К. Ц. не са посочени процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които според нея е налице противоречива съдебна практика, но като противоречиви на обжалваното по настоящото дело решение са посочени следните решения на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2* от 2006 г., по гр.д. № 1* от 2007 г., по гр.д. № 570 от 2008 г. и по гр.д. № 1* от 2007 г. Посочено е и решение № 691 от 11.05.2006 г. по гр.д№ 1* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., на което според касаторката противоречи обжалваното по настоящото дело решение. В заявлението си от 06.04.2009 г. касаторът В. Т. Ц. твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно призоваването на страните по делото, без да сочи такава практика.
В писмено възражение от 07.05.2009 г. ответниците по жалбата В. И. В. , К. И. З. и Н. Ф. З. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В случая, както бе посочено по-горе, касаторката С. К. Ц., която се е позовала на това основание за допустимост на касационното обжалване, не е посочила по кой материалноправен или процесуалноправен въпрос има противоречие между обжалваното решение на ВОС и посочените от Ц. решения на ВОС и ВРС. Независимо от това, настоящият състав на ВКС счита, че такова противоречие няма по нито един от разгледаните по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси. Различното решение на спора по различните дела се дължи не на различно прилагане от съда на една и съща материалноправна или процесуалноправна норма, а на различните събрани по делата доказателства, обуславящи основателността или неоснователността на предявените искове. Например, в обжалваното по настоящото дело решение искът по чл.108 от ЗС, предявен наследниците на бившия собственик на процесния имот срещу ползувателя на този имот е отхвърлен, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено, че към 01.03.1991 г. в имота не е имало завършена постройка по смисъла на пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С решение по гр.д. № 2* от 2006 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен предявен от наследниците на бивш собственик на земеделска земя срещу ползувател иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като от събраните по делото доказателства е било установено, че в имота е била изградена постройка при спазване на строителните правила и норми. С решение по гр.д. № 1* от 2007 г. също е отхвърлен такъв иск, тъй като е прието за доказано, че към 01.03.1991 г. в имота е съществувала сграда с площ от 35 кв.м., чието строителство е било разрешето още през 1967 г.- със строително разрешение № 144 от 12.07.1967 г. и която е имала изискуемите съгласно действащата Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по ТСУ признаци на сезонна постройка. В решение по гр.д. № 570 от 2008 г. на Варненския окръжен съд също въобще не е обсъждан въпроса дали в процесния имот има построена сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В решение по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен иск по чл.108 от ЗС, тъй като също е било установено, че в към 01.03.1991 г. в имота е имало построена масивна вилна сграда с площ от 34,50 кв.м. с обособени сервизни помещения, склад за инвентар, със ВиК и ел.инсталации.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката С. Ц. решение № 691 от 11.05.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. В това решение ВКС е приел, че нормата на пар.1в от ПЗР на ЗСПЗЗ има тълкувателен характер, поради което вложения в нея смисъл следва да се преценява към 31.03.1991 г. като се вземе предвид смисъла на понятията „постоянно”, „сезонно” или „временно обитаване” въз основа на действащото към 31.03.1991 г. законодателство и че съставянето на нотариален акт, с който е признато придобито по силата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост, не обръща доказателствената тежест, нито освобождава съда да провери наличието на материално-правните предпоставки от фактическия състав на цитираната норма, щом те се оспорват. В обжалваното по настоящото дело решение е прието същото- че издаденият в полза на ответницата С нотариален акт за собственост на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не я легитимира като собственик на процесния земеделски имот, щом като не са налице предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиването на този имот /несъществуваща към 01.03.1991 г. сграда/ и че понятието сграда в разпоредбата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ относно сезонните постройки следва да се тълкува с оглед разпоредбата на пар.1в, ал.3, т.3 от ПЗР на ППЗСЗЗ във връзка с чл.177, ал.3 и ал.4 от действащата към 1991 г. Наредба № 5 от 1977 г.
Няма противоречие и между обжалваното съдебно решение и трайната практика на ВКС по приложението на нормите на ГПК относно призоваването на страните по делото. В касационната си жалба и заявлението си от 06.04.2009 г. касаторът В. Ц. не е посочил конкретна практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Твърдял е, че не му е било връчено съобщение за делото, че не е упълномощавал адв. В да получава неговите призовки по делото, нито да го представлява, че съобщение било връчено на съпругата му на адрес, на който той отдавна не живеел, като подписа под това съобщение не приличал на подписа на съпругата му, че неправилно бил приложен чл.51, ал.1 от ГПК по отношение на него. Горепосочените твърдения по същество са за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения по призоваването на страните по делото, но не и твърдения за произнасяне на съда по процесулноправна норма в противоречие с конкретна практика на ВКС, което би могло да бъде основание за допускане да касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 23.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.