1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София, 01.08.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 1201 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 333/13.06.2011 г., по гр.д. № 222/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е отменено решение от 13.12.2010 г., постановено по гр.д. № 314/2010 г., по описа на Елинпелинския районен съд и вместо него е постановено друго, с което [община] е осъдена, на основание чл. 109 ЗС, по предявения от [фирма] иск, да премахне незаконно извършеното строителство в собствения на ищеца подрпобно описан в решението поземлен имот, изразяващо се в изграждане на улица, обозначена на скицата на експертизата на в.л. Г. с б. А, Б, В, Г, Д, Е, О, Н, А, оцветена в червен цвят, с графично изчислена площ от …. кв.м., попадаща в [улица]-…-…..-….-…., както и да възстанови описания имот в състоянието, в което той е бил преди реализиране на строителството.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: съществува ли възможност приобретател по възмездна сделка за конкретно описан в имотни граници, съвпадащи с регулационните такива, и площ недвижим имот да придобие от продавача и правото да претендира възстановяване в пълен обем на собствеността върху отчужден недвижим имот, възстановен на правоимащия собственик в нови имотни и регулационни граници. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез пълномощника си адв. В. Г., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, е изложил твърдения за недопустимост на касационното обжалване. Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че е повдигнат конкретен материалноправен въпрос.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № …/….. г., както и, че по отношентие на процесната част от същия, върху която е извършено изграждането на улица от ответника, не е извършено надлежно отчуждаване и не е заплатено обезщетение нито на ищеца, нито на лицата, в чиято полза е възстановен имота, явяващи се и праводатели по сделките.
От една страна, така поставеният от касатора материалноправен въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, поради което не е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Освен това, в изложението си касаторът по същество излага оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което е извън предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
От друга страна, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставеният правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по принцип на ответника по касационната жалба се дължат направените деловодни разноски за настоящото производство, но в конкретната хипотеза не са ангажирани доказателства от същия, че разноски са били направени, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333/13.06.2011 г., по гр.д. № 222/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: