– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.05.2019 (петнадесети май две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1719 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2341/05.04.2019 година, подадена от С. И. Д., срещу решение № 25/06.03.2019 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 68/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Сливен е осъдил С. И. Д., на основание чл. 50 от ЗЗД, да заплати на Й. Д. Й. сумата от 2 329,53 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-претърпени от ищеца загуби за унищожени общо 117 броя дръвчета, собственост на Й., от животни-кози, собственост на Д., както следва: сумата от 1970.54 лева, претърпени загуби за унищожени 106 броя дръвчета круши в ПИ № …, находящ се в местността „Г.” в землището на [населено място], [община], сумата от 318.69 лева, претърпени загуби за унищожени 9 броя дръвчета сливи в ПИ № …, находящ се в местността „Г.” в землището на [населено място], [община] и сумата от 40.30 лева, претърпени загуби за унищожени 2 броя дръвчета череши в имот № …, находящ се в местността „Г.” в землището на [населено място], заедно със законна лихва върху сумите от датата на предявяване на иска 19.12.2017 година до окончателното плащане, както и сумата от 5478.08 лева, представляваща обезщетение за пропуснати от Й. ползи от плододаване от унищожените от животни дръвчета ведно със законна лихва върху сумите от датата на предявяване на иска 19.12.2017 година до окончателното плащане.
В подадената от С. И. Д. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу него от Й. Д. Й. иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба Й. Д. Й. е подал отговор на същата с вх. № 2677/22.04.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 25/06.03.2019 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 68/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
С. И. Д. е бил уведомен за обжалваното решение на 07.03.2019 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2341/05.04.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Сливен е приел, че по делото е установено увреждане, което се изразявало в унищожаване на 106 броя дръвчета круши, 2 броя дръвчета череши и 9 броя дръвчета сливи. Увреждането било извършено от животни, собственост на С. И. Д., които били навлезли в овощните градини на Й. Д. Й.. Защитната теза на Д., че ако такова голямо стадо навлезело в градините, то те щели да бъдат напълно унищожени, поради което не било доказано влизането на животните, не се подкрепяла от доказателствата. Комисията извършила оглед на 15.11.2017 година била констатирала нанесени щети в редица поземлени имоти, измежду които и процесните имоти на Й. с номера … . Така логично било да се приеме, че част от козите са влезли в процесните имоти, а останалите в съседните. Безспорно било, че е налице и причинната връзка между увреждането и вредата. Оставените без надзор и излезли от кошарата кози били навлезли в овощните градини и били нанесли щети по дръвчетата. Стойността на вредата, свързана с разходите за крушите, включващи създаване и отглеждане до възрастта на овощното дръвче, била общо 1970.54 лева, а за дръвчетата череши-40.30 лева за създаване и отглеждане до възрастта на овощното дръвче. В поземлен имот 016026 били унищожени 9 броя дръвчета сливи на стойност 318.69 лева, включваща разходите за създаване и отглеждане до възрастта на овощното дръвче Така претенцията на Й. Д. Й. се явявала основателна до така посочените размери и следвало да бъде уважена. Основателна се явявала и претенцията относно пропуснати ползи. Подлежащите на обезщетяване имуществени вреди били два вида-претърпяна загуба и пропусната полза. При обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намирал принципа за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетявали само ако ще настъпят със сигурност. В ТР № 3/12.12.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2912 година на ОСГТК на ВКС принципно било изтъкнато, че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполагала, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването й. Принципът на пълното обезщетяване на имуществената вреда изисквал съизмеряване с пазарна оценка на стойностите, но пазарът не бил безусловен определител за сигурност при настъпването на пропуснати ползи, оценявани занапред. Когато за целите на обезщетението, при определена категория пропуснати ползи законодателно бил нормиран начина на определянето им, съвместяващ принципите и критериите за оценка, възприетата с нормативен акт методика била приложима. Това се отнасяло и за подзаконови нормативни актове, в частност Наредбата за базисни цени на трайните насаждения, приета с ПМС № 151/30.07.1991 година, изм. ДВ бр. 81/2003 година, когато на обезщетение подлежала пропусната полза от плододаване при унищожена овощна култура. В случая единствено крушите били навлезли в период на плододаване, поради което само при тях били изчислени и пропуснати ползи, като размера на тези ползи бил 5478.08 лева, който бил съобразен с Наредбата за базисни цени на трайните насаждения.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. И. Д. е изложил съображения за това, че не било доказано по безспорен начин, че причинилите вредите животни са негова собственост, че въззивният съд правилно не е допуснал събирането на нови доказателства, че не било доказано, че дърветата са унищожени безвъзвратно, както и не били доказани пропуснатите ползи, че не била доказана причинна връзка между бездействие на собственика на животните и настъпилите вреди. Тези твърдения по съществото си приповтарят изложеното от С. И. Д. в касационната му жалба и представляват оплаквания срещу правилността на обжалваното решение на Окръжен съд Сливен. Затова същите са основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 от ГПК, при което се преценява дали решението трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. Те ще могат да бъдат разгледани едва впоследствие в открито съдебно заседание, ако обжалваното решение, бъде допуснато до касационно обжалване. Поради това същите не покриват установените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, изисквания за правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Както е посочено в това решение материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 от ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 от ГПК). Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Решението трябва да бъде постановено от съдиите, участвали в заседанието, с което е завършило разглеждането на делото (чл. 235, ал. 1 от ГПК). Всяка страна е длъжна при разглеждане на делото в открито съдебно заседание да вземе становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства (чл. 143, ал. 3 от ГПК). Същевременно непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието, на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване-а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Доколкото С. И. Д. е посочил конкретен правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускането на касационното обжалване, а настоящият съдебен състав не може сам да формулира такъв, то не са налице основания за допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Сливен до касационен контрол.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 25/06.03.2019 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 68/2019 година, по подадената срещу него от С. И. Д., касационна жалба с вх. № 2341/05.04.2019 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото С. И. Д. ще трябва да бъде осъден да заплати на Й. Д. Й. сумата от 1200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационното инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25/06.03.2019 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 68/2019 година.
ОСЪЖДА С. И. Д. от [населено място], [община], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Д. Д. да заплати на Й. Д. Й. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Е. С. П. сумата от 1200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационното инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.