О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №325 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Я. Николов С., синдик на „М.” ЕООД в несъстоятелност, чрез адвокат М. Р. с вх.№136 от12.01.2010 год. на Варненския апелативен съд срещу Решение №245 от 10.12.2009 год. по в.т.д.№526/2009 год. на Варненския апелативен съд, ТО с което е обезсилено решение №337 от 04.07.2008 год. по т.д.№391/2008 год. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С обезсиленото решение Варненският окръжен съд е отхвърлили предявените от настоящия касатор, в качеството му на синдик на дружеството в несъстоятелност ”М” ЕООД, искове за собственост с правно основание чл.108 ЗС за съответните идеални части от процесния имот, представляващ незастроено дворно място с площ от 1 134 кв.м., съставляващо УПИ №ХХ-1403 в кв.127 по плана на гр.Варна, срещу следващите му приобретатели -”Е. 2000” ЕООД, гр.Варна и „Варна П.” ЕООД, след обявяване с влязло в сила решение за нищожна на основание чл.646, ал.1,т.4 ТЗ по отношение на кредиторите в несъстоятелността на продажбата на 2/3 идеални части от него на тяхната праводателка Р. Г. Г.. Варненският окръжен съд е приел, че ответниците са трети лица, извън кръга на кредиторите в несъстоятелността, поради което и за тях обявената нищожност на продажбата от дружеството-длъжник в несъстоятелността-„М.” ЕООД на Р. Г. Г. /нот.акт№197, т.ІV, рег.№7580, нот.д.№619 от 2004 год. на нотариус П. С. с район на действие РС Варна, от „М.” ЕООД/ няма действие. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд е приел, че синдикът не е активно легитимиран да води от свое име, а не като представител на дружеството в несъстоятелност, иск за собственост, поради което обжалваното пред него първоинстанционно решение №337 от 04.07.2008 год. по т.д.№391/2008 год. на Варненския окръжен съд е обезсилено като недопустимо.
Касаторът- Я. Николов С. твърди, че с обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.648 във вр. с чл.658 ТЗ, защото с предявените искове за собственост не се упражняват правата на несътоятелния длъжник, а се цели реализиране последиците от успешно проведения иск по чл.646, ал.2,т.4 ТЗ. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК- произнасянето по въпроса „допустимо ли е синдикът да води иск за връщане и предаване на владението и държането на имот, за който успешно е проведен иск по чл.646 ТЗ” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значението на разрешаването на така поставения въпрос подкрепя с твърдения за противоречива съдебна практика-решение №105 от 25.11.2009 год. по т.д.№90/2009 год. на ВКС, ТК, ІТ.О. и определение №415 от 03.12.2008 год. по т.д.№305/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ Т.О.
Ответникът „Е. 200”ЕООД оспорва подържаното основание за достъп до касация.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол /чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Липсва твърдяното от касатора противоречие между определение №415 от 03.12.2008 год. по т.д.№305/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ Т.О. и решение №105 от 25.11.2009 год. по т.д.№90/2009 год. на ВКС, ТК, І Т.О. по поставения от касатора въпрос за активната легитимация на синдика да води искове за собственост. С определението, постановено от състав на ІІ Т.О. съдът се е произнесъл за липсата на активна процесуалноправна легитимация на синдика да води ревандикационен иск за собственост след успешно проведен иск по чл.646, ал.2 ТЗ, с който е обявена за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на разпоредителната сделка със същия имот. В посоченото по-горе решение съставът на ВКС, І Т.О. се произнася не по активната легитимация на синдика да предявява ревандикационен иск, а по допустимостта на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предявeн от кредитор с прието вземане, като последица от уважаването на иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. В решението недопустимостта на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е обоснована със сходното действие от последиците от уважаването на иска по чл.646 ТЗ за връщане на отчуждения имот в масата на несъстоятелността с тези от предявяване на иска по чл.34 ЗЗД, които могат да бъдат реализирани с предявяването му. Искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от синдика ,като евентуална последица от уважения иск с правно основание чл.646, ал.2 ТЗ, не е разглеждан в решението.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за активната легитимация на синдика да води ревандикационен иск за собственост за имот, за който успешно е проведен иск по чл.646 ТЗ, е разрешен с цитираното определение №415 от 03.12.2008 год. по т.д.№305/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ Т.О. С него по реда на чл.278 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК съставът на Върховния съд е приел, че синдикът не притежава активна процесуалноправна легитимация да предявява ревандикационен иск за собственост. Той е легитимиран да предявява от свое име само отменителните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, а искът за собственост следва да бъде предявен от името на дружеството-длъжник в производството по несъстоятелност. Съставът на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, произнасяки се по съществото на подадената пред него частна касационна жалба, е оставил в сила прекратителното въззивно определение на Варненския апелативен съд, постановено поради приетата липса на активна легитимация на синдика-ищец да предявява искове за собственост. Това определението на Върховния касационен съд, по разрешения с него процесуалноправен въпрос по своята същност се доближава до решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формира задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2009-ОСГКТК по поставения от касатора правен въпрос.Наличието на такава практика изключва препроизнасянето по същия правен въпрос, поради което не е налице допълнително подържаната предпоставка за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №245 от 10.12.2009 год. по в.т.д.№526/2009 год. на Варненския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: