О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 15.11. 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2076 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Бест фрутс“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат В. Н. Д., срещу определение № 2220 от 02.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2034/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от „Бест Фрутс“ ЕООД частна жалба срещу определение от 20.02.2019 г. по т. дело № 1116/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която исковата молба на синдика на „Болкън пропърти сървисис“ЕАД /в несъстоятелност/ е приета за редовна /не е прието възражението за нередовност поради неконституиране на „Болкън пропърти сървисис“ЕАД /в несъстоятелност//, както и в частта, с която не са приети за разглеждане направените от „Бест фрутс“ ЕООД възражения за съдебно прихващане.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие със закона. Поддържа, че отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане във висящия процес възражението за прихващане прегражда развитието на процеса, поради което подлежи на обжалване. По отношение на отхвърленото възражение за нередовност на исковата молба поради неконституирането на „Болкън пропърти сървисис“ЕАД /в несъстоятелност/ релевира доводи, че за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по предявените искове, несъстоятелният длъжник следва да бъде конституиран като ответник по делото. Частният жалбоподател моли определението на Софийски апелативен съд да бъде отменено.
Ответникът М. Ш. в качеството й на синдик на „Болкън пропърти сървисис“ЕАД /в несъстоятелност/ оспорва частната жалба като недопустима поради липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на постановения от САС съдебен акт. Релевира евентуални доводи за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение. Моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално частната жалба да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в процеса срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба против определение на първоинстанционен съд. Обжалваното определение е преграждащо за развитие на производството по частната жалба срещу определението на СГС, същото попада в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което подлежи на обжалване пред ВКС без да се изследват предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Спазен е и преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
За да направи извод за недопустимост на частната жалба, Софийски апелативен съд е приел, че е бил сезиран с частна жалба срещу неподлежащо на самостоятелно обжалване определение, с което не е прието възражение за прихващане. Изложил е съображения, че по своята правна същност възражението за прихващане е процесуален способ за защита на ответника и изрично постановен от съда отказ за приемане за съвместно разглеждане във висящия процес на възражението на ответника за прихващане не прегражда развитието на процеса, нито препятства правото за предявяване в отделен процес на самостоятелен иск. Законодателят не е предвидил възможност за инстанционен контрол при постановен изричен отказ на съда да приеме за разглеждане възражение за прихващане. В случай, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно въведено възражение за прихващане, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство.
Определението на въззивния съд е правилно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/.
Определението, с което възражението за прихващане на насрещно вземане не се приема за разглеждане във висящото исково производство, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по предявения иск, поради което не отговаря на изискването на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Уредената правна възможност за предявяване на възражение за прихващане и разглеждането му с първоначалния иск по вече висящ между страните исков процес е допустим от закона способ за правна защита на ответника, но доколкото в ГПК законодателят не е регламентирал изрична обжалваемост на определението за неприемане за разглеждане на възражението за прихващане с частна жалба, то не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилността на преценката за редовността или нередовността на възражението за прихващане и основателността или неоснователността на отказа на съда да разгледа редовно предявено възражение за прихващане, не подлежи на самостоятелно обжалване, а се преценява по пътя на инстанционния контрол на решението. В този смисъл е и решение № 609 от 15.01.2009 г. по т. д. № 323/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Определението на Софийски апелативен съд в частта, с която като недопустима е оставена без разглеждане частната жалба срещу първоинстанционното определение в частта, с която е отхвърлено възражението на „Бест фрутс“ ЕООД за нередовност на исковата молба, изразяваща се в неконституирането на „Болкън пропърти сървисис“ЕАД /в несъстоятелност/ като ответник също не е от предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове: същото не прегражда производството, нито неговото обжалване е изрично предвидено в закона, поради което инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1. и т. 2 ГПК не е допустим.
Предвид изложените съображения определението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2220 от 02.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 2034/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.