О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 02.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05 .2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2935 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 204 от 26.06.2015 год., по в.т.д.№ 12/2015 г. Със същото е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 886 от 06.10.2014 год., по т.д.№ 155/2014 год., поправено с решение № 1210/16.12.2014 г. за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу Д. П. С. обективно кумулативно съединени искове – по чл.145 ТЗ за сумата 149 846. 58 лв., представляваща обезщетение за причинени от последния, като управител на ищцовото търговско дружество, имуществени вреди, формирани от разликата между продажните цени на недвижими имоти по прехвърлителни сделки на същото като продавач, обективирани в нотариални актове: нотариален акт № 141, т.5, рег.№ 15751, д. № 810/ 2006 г. на нотариус И. М., с рег.№ 195 на КЧН, вписан в С. –гр.В. с вх.№31830/22.11.2006 г. , акт № 31, т.СІІІ, д.№ 24366; нотариален акт № 173, т.ІV, рег.№12695, д.№ 698 на нотариус Ил. М., с рег.№ 195 на КЧН, вписан в С..-гр.В., с вх.№ 26894 /14.09.2007 г., акт № 7, тома LХХХV, д. № 20788; нотариален акт № 68, т.2, рег. № 4175, д. № 224 на нотариус Ж. К., рег.№ 214 на КЧН, вписан в С..- [населено място] с вх.№ 7447 / 26. 03. 2008 г. , акт № 33, т. 12, дело № 5420; нотариален акт № 95, том ІІ , рег. № 4439, д.№ 246 на нотариус Ж.К., с рег.№ 214 на КЧН, вписан в С.. Гр.В. с вх. рег. № а 8127/01.04.2008 г., акт № 45, т. ХХІV, д.№ 5420; нотариален акт № 136, т.ІІ, рег.№ 6907, д.№ 296 на нотариус Ил.М., рег.№ 195 на КЧН, вписан в С.. –гр.В., с вх.№ 10987/23.042008 г., акт № 30, т.ХХХІІІ, дело № 8201; нотариален акт № 137, том ІІ, рег.№ 6908, дело № 297 на нотариус Ил.М., рег.№ 195 на КЧН, вписан в С.. –гр. В., с вх.№ 11296/25.04.2008 г., акт № 87, том ХХХІV, дело № 8538 и действително заплатените, като продажна цена, суми от съответните купувачи, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.02.2014 г. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 105 940.62 лв. – обезщетение за забавено изплащане на главния дълг, считано от датата на всяка от една от прехвърлителните сделки до датата на исковата молба- 24. 02.2014 г., както и сумата 12 679 лв. – деловодни разноски за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основния по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че вземането му е погасено по давност , като счита, че в случая, предвид произхода на същото, претендирано на осн. чл.145 ТЗ – „управленски деликт”, е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не тригодишният давностен срок по чл.111, б. ”б”ЗЗД, относим към вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалвано касаторът, възпроизвеждайки отново съображенията си от касационната жалба за изградени от въззивния съд неправилни фактически и правни изводи, довели до незаконосъобразно отхвърляне не предявения иск, основан на чл.145 ТЗ, поради изтекла погасителна давност по чл.111, б. ”б” ЗЗД, се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения за отсъствие на формулиран правен въпрос – основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е изразил и несъгласие в поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения от настоящия касатор, в качеството му на правоприемник на прекратеното без ликвидация ТД [фирма], иск по чл.145 ТЗ, с който претендира обезщетение за причинени от управителя му имуществени вреди за визирания в исковата молба период, съизмерявани с претендираната сума, решаващият състав на Варненския апелативен съд е приел, че вземането му е погасено по давност, поради изтичане на установения в чл.111, б.”б” ЗЗД тригодишен давностен срок и направеното своевременно от ответника правопогасяващо възражение за давност. Изложени са съображения, че в случая, предвид произхода на претендираните суми – обезщетение за вреди от неизпълнен договор за възлагане на управлението на ЮЛ- търговец на ответника, приложима се явява кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 б.”б” ЗЗД, а не общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Позовавайки се на датата на освобождаване на ответника като управител на ищцовото търговско дружество, което по силата на чл. 140, ал.4 ТЗ е произвело действие от датата на вписване на взетото в тази насока решение на ОС в търговския регистър – 29.04.2009 г., въззивният съд е изградил правен извод, че давностният срок по чл. 111, б. ”б” ЗЗД, започнал да тече, съобразно общото правило на чл.114, ал.1 ГПК от тази дата, е изтекъл към датата на исковата молба – 24.01.2014 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК достъпът до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и / или процесуалноправен въпрос,от значение за изхода на възникналия правен спор, по отношение на който е налице някое от изчерпателно посочените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК селективни основания. Според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, а чрез тях и постановеният краен правен резултат. Затова и задължителната преценка за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване се извършва от касационната инстанция само въз основа на посочените от касатора основна и допълнителна процесуални предпоставки. В този см. съставът на касационната инстанция не е оправомощен в производството по чл.288 ГПК да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се произнесъл въззивният съд, но е различен от този, формулиран от касатора, освен когато въпросът има значение за нищожността и/ или недопустимостта на обжалвания съдебен акт, какъвто не е разглежданият случай. Липсата на общо главно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, според цитираната задължителна практика – ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационния контрол, без да се разглеждат поддържаните допълнителни селективни основания.
Отделно, че в случая жалбоподателят не е обосновал и визираното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като посочил на конкретна практика на ВКС, имаща задължителен характер, съобразно разясненията за същата в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че възприетото от въззивния съд разрешение относно приложимата погасителна давност за вземане, произтичащо от т.н. „управленски деликт по чл.145 ТЗ, който е значимият за изхода на делото правен въпрос, е в пълно съгласие със задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 177 от 11.08.2014 г., по т.д.№ 66/2012 г. на второ търговско отделение на ВКС. Според същата приложим за вземанията за обезщетение от неизпълнен договор за възлагане на управлението на ЮЛ- търговец, заявени по реда н чл.145 ТЗ, т.е., произтичащи от т.н. „управленски деликт”, е давностният срок по чл. 111, б.”б” ЗЗД. В случая, дори и да се възприеме за начало на погасителната давност датата на решението по чл.137, ал.1 т.8 ТЗ на Общото събрание на съдружниците на търговското дружество – праводател на ищеца – 16. 09. 2010 г., а не посочената от Варненския апелативен съд дата на вписване освобождаването на ответника, като управител на ЮЛ- търговец – 29.04.2009 г., то към датата на исковата молба – 24.01.2014 г. тригодишният срок по чл.111, б.”б” ЗЗД е изтекъл, което при своевременно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за давност, води до погасяване правото на ищеца на искова защита.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК ме се следват в размер на сумата 4 000 лева – реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0000 265926 от 28.08.2015 г. и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 204 от 26.06.2015 год., по в.т.д.№ 12/ 2015 г., по описа на с.с.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. П. С. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 4 000 лв./четири хиляди лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: