О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 21.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6236/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
М. П. от [населено място] е подал частна касационна жалба против определение по гр. д. № 214/2013 г. на Окръжен съд – Габрово с искане да бъде отменено и приложил изложение на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Й. Г. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на М. П. срещу Й. Г., предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде установено, че ищецът е собственик на недвижим имот УПИ в кв. по плана на кв. Г., [населено място], който имот е закупен от ответника Й. Г. по договор за продажба, сключен между него и трети лица, удостоверен с нот. акт № , том , рег. № , дело № г. на нотариус П. К.. Габровският районен съд с решение от 04. 03. 2013 г. по гр. д. № 2325/2012 г. е прекратил производството поради недопустимост на иска. Съдът е констатирал, че липсва правен интерес от предявявяването на установителния иск, тъй-като не е налице оспорване или застрашаване на собствеността на ищеца върху процесния имот. От приетото по делото заключение на техническа експертиза е установено, че с посочения нотариален акт, ответникът Г. е закупил имот с идентификатор № по кадастралната карта, представляващ УПИ в кв. по плана на [населено място] и между този имот и имота на ищеца не е налице припокриване. С решението от 04. 03. 2013 г. Габровският районен съд е осъдил П. да заплати на Г. сумата 900 лв. разноски по делото. С молба от 15. 03. 2013 г. ищецът П. е направил искане по чл. 248, ал. 1 ГПК да се намали размера на разноските – присъденото адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв. С разпореждане от 18. 03. 2013 г., районният съд е върнал молбата като просрочена, подадена след приключване на съдебното заседание по съществото на делото, като се е позовал на посочено определение на състав на касационния съд по друго дело. Габровският окръжен съд, с определение от 11. 6. 2013 г. по въззивно гражданско дело № 214/2013 г. е потвърдил решението, имащо характер на определение от 4. 3. 2013 г. за прекратяване на исковото производство по делото и определението от 18. 3. 2013 г. за връщане на молбата на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, представено от жалбоподателя П. с молба вх. № 3401/14. 09. 2013 г. и частната му жалба вх. № 2438/24. 06. 2013 г. съдържат оплаквания и доводи само относно прекратяването на исковото производство. Не са изложени съображения относно връщането на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и в тази част няма формално основание да се допуска частно касационно обжалване на определението на въззивния съд от 11. 6. 2013 г. относно искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Не е налице заявеното от жалбоподателя основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, при липса на съдебна практика. Конкретизираният от жалбоподателя въпрос е може ли въззивната инстанция да преквалифицира съдебния акт на първоинстанционния съд и да разгледа въззивната жалба не по реда на Глава 20, а по реда на Глава 21 ГПК – Обжалване на определенията.
Искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос, е необосновано.
По настоящото дело не е налице „преквалифициране” на съдебния акт на първоинстанционния съд от въззивната инстанция, в смисъл на изменение на правната му същност. Габровският окръжен съд като въззивна инстанция не е извършил такова действие, а само е посочил, че коректното наименование на акта на районния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, е „определение”, а не употребеното от същия съд наименование „решение”. По този въпрос, въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика. Съгласно Тълкувателно решение № 104/07. 09. 1967 г., ОСГК на ВС, „по основателността на иска, съдът се произнася с решение, а по допустимостта му – с определение. Когато спорът за допустимостта на иска не се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото, а по-късно, съдът трябва да постанови определение и да прекрати делото, ако приеме, че искът е недопустим. И да се постанови решение по този въпрос, то по своята същина е определение и подлежи на обжалване с частна жалба…. Нашият гражданскопроцесуален закон не познава категорията ”процесуално решение”.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 11. 06. 2013 г. по гр. д. № 214/2013 на Габровския окръжен съд по частната жалба на М. П. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: