3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
С., 23,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1131 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. и М. Й. против решение от 13.07.2011 г. по гр.д. № 724/2011 г. на Софийски АС, с което по същество са отхвърлени исковете по чл.226 КЗ и 86 ЗЗД на всеки от касаторите срещу ЗК Л. АД-С. за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им, загинал при ПТП на 25.11.2007 г. Решението се обжалва и за разноските-в частта, с която не са присъдени изцяло направените разноски на ищците, и в частта, с която на ответника било присъдено юрисконсултско възнаграждение. Налице е участие на трето лице помагач Л. И..
Ответното АД е подало отговор, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, а освен това е и неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по материалноправният въпрос относно наличието на принос от страна на пострадалия, имащ отношение към правилното приложение на чл.51,ал.2 ЗЗД, бил решен в противоречие с ППВС 17/18.01.63 г. По вторият въпрос за съотношението на принос, съдът го е решил неправилно, тъй като има празнота в позитивното ни право-чл.51,ал.2 ЗЗД, което обуславяло основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Накрая се твърди, че по въпросът: Необходимо ли е във всички случаи на смърт да се вземе предвид и смъртта на починалия?, е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Не е налице твърдяното противоречие с ППВС 17/18.11.63 г. В т.7 на диспозитива изрично е посочено, че когато малолетно или невменяемо лице допринисе за настъпване на вредоносния резултат, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи чл.51,ал.2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Точно това е констатирал въззивният съд на стр.3 от мотивите на решението. Изпълнил е и изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди.
Не може да се говори за празнота в позитивното ни право-чл.51,ал.2 ЗЗД, след като е налице задължителна съдебна практика.
По третият въпрос, решаващият съд е съобразил, че двамата ищци са били във фактическо съжителство дълго време преди да сключат граждански брак, /след смъртта на детето/, и съвместно отглеждали двете си деца, измежду които загиналият е бил по-малък-четиригодишен, малолетен.
Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касаторите, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По отношение на разноските, неоснователен е единственият довод на касаторите, че било присъдено юрисконсултско възнаграждение без да има доказателства, че такова е реално заплатено. В случа става дума за адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по смисъла на чл.78,ал.8 ГПК и няма как за него да важи правилото, че трябва предварително да е изплатено.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 13.07.2011 г. по гр.д. № 724/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: