1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
С., 24.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 106/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Р. (България)” ЕАД [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Е. Т., срещу определение № 392 от 23.10.2009 г. по ч. т. дело № 195/2009 г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия. Със същото се потвърждава разпореждане № 2 710/29.09.2009 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 1 866/2009 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Е. С. А. и С. Д. А., въз основа на извлечение от сметката на длъжниците и Договор за банков кредит от 23.04.2008 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ОС [населено място], ВКС, ОС [населено място].
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 2 710/29.09.2009 г. по ч. гр. д. № 1 866/2009 г. Силистренският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на „Р. (България)” ЕАД [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Е. С. А. и С. Д. А., въз основа на извлечение от сметката на длъжниците и Договор за банков кредит от 23.04.2008 г., за сумите: 4 812 лв. – просрочена главница, ведно със законната лихва от 28.09.2009 г. до пълното изплащане на дълга; 674,96 лв. – просрочена редовна лихва и 77,37 лв. – просрочена наказателна лихва. Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Изложени са доводи, че липсата на доказателство, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем чрез нарочно изявление на банката, достигнало до длъжниците, е обстоятелство, което препятства издаването на исканата от заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу разпореждането на СсРС е депозирана частна жалба от „Р. (България)” ЕАД [населено място] пред ОС [населено място], който е го е потвърдил с определение № 392/23.10.2009 г. по ч. т. д. № 195/2009 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е посочил материалноправния въпрос, чието решаване обуславя изхода на конкретното дело, а именно – обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, в случаите на неизпълнение от страна на длъжника. Изложил е доводи, че същият е решаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е представил и съдебни актове в подкрепа на твърденията си. Независимо от това обаче, касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по сочения въпрос вече е налице задължителна за съдилищата практика на Върховен касационен съд – решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ІІ ТО и решение № 92 от 16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК от новия Гражданско процесуален кодекс.
В чл. 9.2. от Договор за банков кредит от 23.04.2008 г. е уговорено между страните, правото на банката едностранно, с писмено предизвестие до кредитополучателя/съдлъжника да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит в случаите на неизпълнение по чл. 8 от същия, което в конкретния случай се изразява в просрочване плащането на която и да е вноска или част от нея за повече от 45 дни. В цитираната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290ГПК е прието, че уговорената предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане, респ. просрочване на съответните вноски, а с упражняването на правомощията на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Обективната предпоставка е налице, но същата не е достатъчно условие да трансформира кредита в предсрочно изискуем. За да бъде отнето преимуществото на срока по отношение на длъжника, установено в полза на кредитора, се обуславя от следните юридически факта: неизпълнение на длъжника по отношение на съответните вноски и нарочно воляизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне до знанието на длъжника (по арг. и от чл. 60, ал. 2 ЗКИ). Пред първоинстанция съд не са представени доказателства, че заявителя (жалбоподател в настоящото производство) е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, което е препятствало издаването на исканата заповед.
Въззивното определение е постановено в съответствие с даденото разрешение на обуславящия въпрос в горецитираната задължителна, по смисъла на т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК, практика на ВКС, с оглед на което не е налице някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 392 от 23.10.2009 г. по ч. т. дело № 195/2009 г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: