О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 677
София, 26 май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1847/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] , [населено място] и [фирма] [населено място] срещу решение №411/ 09.10.2013 год. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 462/2013 год., с което е потвърдено решението на по гр.д. № 2/2012 год. на Районен съд [населено място] в частта в която [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят при условията на солидарност на Б. Р. Й. сумата от 8 000 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение , което ищцата би получавала като работоспособна и личната й пенсия за инвалидност поради професионално заболяване за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2011 год. , ведно със законната лихва върху сумата от 01.01.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.Присъдени са разноски.
Касационната жалба на [фирма] , [населено място] е и срещу решението в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Б. Р. Й. сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се в разходи за лекарства за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата по касационните жалби Б. Й. , чрез адв. З. Н. оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване. По първата касационна жалба сочи, че касаторът не е формулирал правен въпрос, а представените съдебни актове са напълно неотносими . По отношение допустимостта на касационното обжалване по втората касационна жалба твърди, че поставения правен въпрос в Изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК към нея не е обуславящ за изхода на делото , както и че представените съдебни решения с тази касационна жалба също са неотносими към спора. Моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба на [фирма] , [населено място] срещу решението в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Б. Р. Й. сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се в разходи за лекарства за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2011 год., е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК .Последното произтича от обстоятелството, че цената на този иск е в размер на 2 000 лв. , а цитираната правна норма предвижда, че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. С оглед на това, касационната жалба срещу решението в тази част следва да се остави без разглеждане. В останалата част тази касационна жалба, както и жалбата на [фирма] са процесуално допустими като подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението по касационната жалба на [фирма] :
Както в самата касационна жалба , така и с представеното в нея Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване липсва формулиран правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Посочено е, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса относно обезщетението по чл. 200 КТ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС като въпреки липсата на причинна връзка между заболяването на въззивника и имуществените вреди от разликата между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност, е уважил предявения иск.
Така посочения въпрос има характер на оплакване за неправилност на решението в обжалваната част , което може да бъде предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото такова. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което неизпълнението на това законово изискване ,е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.С оглед казаното не се налага обсъждане на представените по делото съдебни актове.
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението по
по касационната жалба на [фирма] [населено място] :
В представеното Изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК към тази касационна жалба е формулиран следния въпрос : Налице ли е причинно – следствена връзка между професионалното заболяване и оставането на ищцата без работа и следва ли да бъде ангажирана отговорността на работодателя за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала и заеманата преди уволнението длъжност и инвалидната пенсия при условие , че през процесния период не е имало никакви свободни работни места , а не само такива за трудоустроени и ищцата би останала без работа, дори и да не се беше разболяла? Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 524/ 04.11.2011 год. по гр.д. № 645/2011 год. на СОС и Решение № 85/22.02.2012 год. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 824/2011 год. , което обосновава изпълнението на допълнителния критерий за допустимост на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По поставения правен въпрос въззивната инстанция не се е произнесла изрично, доколкото възражение за липса на причинно следствена връзка между професионалното заболяване и търпените от ответницата имуществени вреди, поради наличие на други обстоятелства в посочения във въпроса смисъл, не е правено и не е обсъждано по делото. Същевременно решението е постановено в съответствие със задължителната практика относно това как се определят вредите , когато пострадалият работник или служител поради непозволено увреждане или професионално заболяване е придобил пенсия за трайна нетрудоспособност. / т.3 ППВС №4/23.12.1968 год. т.7/ ППВС №4/30.10.1975 год./ .
Независимо от това следва да се посочи , че относно Решение № 85/22.02.2012 год. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 824/2011 год. , лисват данни да е влязло в сила, поради което не съставлява част от съдебната практика , която следва да се съобразява при преценката на критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. С оглед на това застъпеното в Р № 524/ 04.11.2011 год. по гр.д. № 645/2011 год. на СОС становище следва да се приеме като изолирано и не може да се сподели. Наличието на причинно- следствената връзка между увреждането и настъпилия вредоносен резултат като елемент от фактическия състав на деликта – в случая трудовата злополука или професионалното заболяване се преценява към момента на настъпването му , а не с оглед настъпили в последствие обстоятелства като липсата на свободни работни места през процесния период и бъдещи несигурни събития , именно че „ищцата би останала без работа, дори и да не се беше разболяла”.
Предвид изложеното, касационното обжалване и по тази касационна жалба не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да заплатят на ответницата направените от нея разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №411/ 09.10.2013 год. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 462/2013 год., с което е потвърдено решението на по гр.д. № 2/2012 год. на Районен съд [населено място] в частта, в която [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят при условията на солидарност на Б. Р. Й. сумата от 8 000 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение , което Й. би получавала като работоспособна и личната й пенсия за инвалидност поради професионално заболяване за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2011 год. , ведно със законната лихва върху сумата от 01.01.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решението в частта, в която е оставено в сила решението по гр.д. №2/2012 год. на РС,гр. С. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Б. Р. Й. сумата от 1980 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се в разходи за лекарства за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2011 год. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА [фирма] и [фирма] да заплатят на Б. Р. Й. , от [населено място], Софийска област разноски в размер на 400 лв.
В частта, в която касационната жалба на [фирма], [населено място] е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: