4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София, 26.09.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2519 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. у. „П. Р. С.” [населено място], общ. В. против решение № 49/01.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 71/2016 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е счел предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че в исковата си молба ищцата се позовава на закрила по чл.333 ал.4 от КТ , като твърди , че преди уволнението й не било получено съгласието на синдикалната организация към която тя членувала като била нарушена разпоредбата на чл.10 т.3 от Колективният трудов договор за системата на народната просвета. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ , когато е предвидено в К. работодателят може да уволни работник или служител , поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа , каквито са основанията за уволнението на ищцата, след предварително съгласие на съответният синдикален орган в предприятието. Прието е за безспорно обстоятелството, че ищцата е била синдикален член на организацията към училището в което е работила. Въз основа на чл.10, т.3 от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 26.06.2014 год., въззивният съд е приел, че работодателят прекратява трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното заведение. Въз основа на писмо вх.№223/25.02.2015 год. Съдът е приел за установено, че съответния синдикален орган в учебното заведение С. към К. в ОУ „П.Р.С.” не е дал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание преди края на учебната година. Въз основа на изложеното по-горе, съдът е направил извод, че е налице неполучаване на предварително съгласие за уволнението на служителката – синдикален член и уволнението й , поради съкращаване в щата и намаляване обема на работата е незаконно само на това основание, съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ. Съдът е обсъдил доводът по въззивната жалба на въззивника в насока, че Колективният трудов договор за системата на народната просвета от 26.06.2014г. не бил вписан в нарушение на чл.53 ал.3 от КТ и не можело да се прецени доколко бил валиден цитираният от съда текст на чл.10 ал.3 от К. за системата на народната просвета. Съдът е приел, че ищцата се е позовала на К. за системата на народната просвета от 26.06.2014г. и е приложила част от него още в исковата си молба , като в отговора ответникът не е направил това възражение относно не вписването на този К., като е приел, че това възражение е преклудирано и е недопустимо то да се прави за първи път с въззивната жалба пред Ш., като въпреки това е изложил и доводи по същество в тази насока, като е приел също така, че възражението е неоснователно. Предвид изложеното, съдът е приел за основателен иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като е счел за основателни и исковете за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия поставен правен въпрос касае реда за вземане на решение за даване на съгласие по чл.333, ал.4 КТ от колективния синдикален орган, като в тази насока се твърди, че решението не е взето от колективния орган на синдикалната организация, а писмото, изпратено до работодателя е подписано само от председателя на синдикалната организация. Сочи се противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по така поставения правен въпрос.
На първо място, съдът е приел от фактическа страна, че решението е взето от колективния орган на синдикалната организация, който въпрос е фактически и касае възприетата от съда фактическа обстановка, относно въпросното писмо на синдикалната организация. Проверката на фактите по спора не е допустимо да се извършва в рамките на производството по чл.288 ГПК, доколкото същата проверка касае проверката на обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необоснованост е касационното основание по чл.281 ГПК и следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество. Освен гореизложеното, спора относно начина на вземане на решението не е въведен от ответника с отговора на исковата молба, като в тази насока съдът не е формирал правни изводи защо приема, че решението е валидно взето и не е бил длъжен да го прави. Липсата на произнасяне, както и липсата на процесуално задължение за това, води до извод за неотносимост на поставения от касатора правен въпрос.
По същите съображения е неотносим и поставения правен въпрос относно обективирането на писменото съгласие на синдикален орган за уволнение на работник или служител, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на касационното обжалване, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените в това производство разноски, в размер на 680 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/01.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 71/2016 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА О. у. „П. Р. С.” [населено място], общ. В. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. М. М. сумата 680 /шестстотин и осемдесет / лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.