3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№111/2013 г.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10410/23.11.2012 г., подадена от ищеца Т. Г. Б. от [населено място], приподписана от адв.Ю. М., против въззивно решение №212/18.10.2012 г. по гр.д.№482/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №365/23.5.2012 г. по гр.д.№108/2012 г. по описа на Хасковския районен съд, VІІ-ми граждански състав състав, с което са отхвърлени предявените от Т. Г. Б. от [населено място], против [фирма] – Х., обективно съединени искове с правно основание 110 КТ за сумата 13940 лева и чл.272, ал.1 КТ за сумата 400 лева, както и мораторна лихва в размер на 200 лева.
Въззивната инстанция е споделила изцяло мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Прието, че претенцията по чл.110 КТ е неоснователна, тъй като не е доказано полагането на допълнителен труд от ищеца, тъй като не е налице хипотезата на визираната разпоредба, а именно сключен трудов договор за допълнителен труд между страните по спора, успоредно с основното трудово правоотношение със самостоятелен характер. Изводът е подкрепен освен с извода, че липсват доказателства за наличието на такова правоотношение, и с данните от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – за заплащане на положен допълнителен труд, извън основната трудова функция и извън установеното работно време, без да е налице допълнително трудово правоотношение, при който ищецът е изпълнявал допълнителна трудова дейност, извън регламентираната по сключеното трудово правоотношение, на място в предприятието, където е бил наем да престира своята работна сила, в извънработно време, което е определено по сключеното трудово правоотношение с работодателя му.
Освен това се поставя и процесуалноправен въпрос, свързан с начина, по който следва да се осъществи доказването в процеса на положения извън основното трудово правоотношение труд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – Х., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване независимо, че изложението съдържа непрецизно формулирани въпрос относно дължимостта на претендираното възнаграждение. И двата поставени въпроса са формулирани бланкетно. По материалноправният от тях нормата на чл.110 КТ е категорична и не подлежи на тълкуване. Същата в съответствие с генералната норма на чл.62, ал.1 КТ изисква сключен трудов договор в писмена форма за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника, извън установеното работно време.
Процесуалноправният въпрос също е формулиран бланкетно и е обвързан от цитираната по-горе правна норма на чл.62, ал.1 КТ.
Доколкото от изложеното в касационната жалба и в обстоятелствената част на изложението е видно, че се правят оплаквания за недопускане на доказателства, както от първата, така и от въззивната инстанции, жалбоподателят е следвало да постави процесуалноправен въпрос свързан с приложението на чл.266, ал.3 ГПК. Такъв обаче не е поставен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №212/18.10.2012 г. по гр.д.№482/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№10410/23.11.2012 г., подадена от ищеца Т. Г. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: