6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 30.05.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2612/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е. И., подадена чрез пълномощника адвокат С. Б. срещу въззивно решение от 14.01.2013 г. по гр. дело № 737/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение от 9.08.2012 г., постановено по гр.д. № 556/2012 г. на Шуменския районен съд в частта, с която са уважени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на уволнението извършено със заповед № 27 от 6.01.2012 г. на управителя на дружеството, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемал до уволнението, с правно основание чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа и с правно основание чл.226, ал.1 и ал.2 КТ и е постановено ново, с което исковете са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: когато дисциплинарното уволнение е извършено с два акта на работодателя- заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и са оспорени и двете заповеди, длъжен ли е съдът да се произнесе по двете заповеди; непосочването на материалноправната норма въз основа на която се прекратява трудовото правоотношение в заповедта води ли до незаконност на уволнението; допустимо ли е да се обоснове съдебното решение на доказателства, незаявени от ответната страна в писмения отговор и несвоевременно представени, с оглед ранната преклузия съгласно чл.131 и чл.133 ГПК; когато дисциплинарното уволнение е наложено поради наличието на две кумулативно посочени в заповедта нарушения, липсата на едното от тях води ли до незаконност на заповедта; представлява ли неспазването на срока за даване на писмени обяснения нарушение, водещо до отмяна на наложеното дисциплинарно наказание и на заповедта на това основание. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна – [фирма], [населено място], чрез адвокат С. Б. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е отхвърлил предявените от Д. Е. И. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Приел е, че заповед № 27 от 6.01.2012 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 190, ал.1,т.2 и т.7 вр. чл.187, т.1 и т.7 КТ, затова, че на 30.12.2001 г., 3.01.2012 г. и 4.01.2012 г. не се е явявал на работа и не е изпълнил заповед № 076 от 21.12. 2011 г., като самоволно е прекратил международен курс на 22.12.2011 г. е законосъобразна по отношение на първото посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина- неявяване на работа в продължение на два последователни дни, без да е налице разрешен отпуск. Установеното нарушение според съда съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1,т.2 КТ, което е достатъчно да обоснове тежестта на наложеното наказание. Неустановяването в процеса на второто визирано в заповедта нарушение не се е отразило върху законността на заповедта за дисциплинарно уволнение. Приел е, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ. По тези съображения съдът е приел, че уволнението е законосъобразно и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.226, ал.1 и ал.2 КТ.
По поставения въпрос – когато дисциплинарното уволнение е извършено с два акта на работодателя- заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и са оспорени и двете заповеди, длъжен ли е съдът да се произнесе по двете заповеди не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, като е приел, че наложеното дисциплинарно уволнение е законосъобразно, т.е. произнесъл се е както по отношение наложеното дисциплинарно наказание “уволнение”, така и относно прекратеното трудово правоотношение на това основание. Както налагането на дисциплинарното наказание “уволнение”, така и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, имат една и съща последица – преустановяване на трудовоправната връзка от деня на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение- чл.195, ал.3 и чл.335, т.3 КТ.
Поставеният в изложението въпрос-непосочването на материалноправната норма въз основа на която се прекратява трудовото правоотношение в заповедта води ли до незаконност на уволнението също не обосновава допускане на касационно обжалване. Както вече се посочи трудовото правоотношение се прекратява с връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение. В случая заповедта е мотивирана съобразно изискванията на императивната норма на чл.195, ал.1 КТ- съдържа мотиви, посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в трайната съдебна практика, че заповедта следва да бъде мотивирана, съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
По въпроса допустимо ли е да се обоснове съдебното решение на доказателства, незаявени от ответната страна в писмения отговор и несвоевременно представени, с оглед ранната преклузия съгласно чл.131 и чл.133 ГПК също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изводът на съда за да приеме, че жалбоподателят е осъществил съставът на първото посочено в заповедна нарушение на трудовата дисциплина, като не се е явил на работа в течение на два последователни дни, без да е имал за това разрешен отпуск е изграден на събраните по делото доказателства. За изложеното в исковата молба обстоятелство, че за посочените в заповедта дни жалбоподателят е бил в разрешен отпуск не са представени доказателства. Работодателят е доказал, че в тези дни жалбоподателя не се е явил на работа и предвид твърдението на последния, че е бил в разрешен отпуск негова е доказателствената тежест да установи този факт. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 812 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 198/2010 г., ІV г.о. платеният годишен отпуск се ползва от работника/служителя с писмено разрешение от работодателя, т.е. работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява работника/служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл.187 т.1 от КТ, за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл.190 ал.1 т.2 и ал.2 от КТ/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса – когато дисциплинарното уволнение е наложено поради наличието на две кумулативно посочени в заповедта нарушения, липсата на едното от тях води ли до незаконност на заповедта. По този въпрос практиката е уеднаквена с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 48 от 14.05.2012 г. по гр.д. № 447/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Когато обаче работодателят не е доказал в съдебния спор извършването на дисциплинарните нарушения дисциплинарното наказание “уволнение” следва да се приеме, че е незаконосъобразно. В случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в задължителната съдебна практика.
Въпросът- непоискване от работодателя на писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ съставлява ли нарушение, водещо до отмяна на наложеното дисциплинарно наказание също не дава основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се обосновава с обстоятелството, че по делото не е установено по категоричен начин връчването на пощенската пратка, съдържаща писмото, с което от жалбоподателя са поискани писмените обяснения за неявяването на работа в три последователни дни. Въззивният съд на база събраните по делото доказателства е приел, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ. Искането отправено до жалбоподателя за писмения обяснение е получено от последния на 5.01.2012 г., видно от представената по делото разписка за доставка на куриерска пратка от [фирма]. Приетото в трайната съдебна практика разбиране и че, с оглед същността на обясненията – средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т.ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана – писмена или устна – за даване на такива до адресата. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с тази практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
На ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени. В представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде внесено на посочената сметка до 26.04.2013 г. Доказателства, че сумата е внесена не са представени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.01.2013 г. по гр. дело № 737/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :