4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№677
София,04.08. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2956 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 5222 от 7.VІІІ.2014 г. на „Е Б Е ЕАД”-гр. П., подадена против решение № 503 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 28.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 537/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 17/9.І.2014 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 633/2013 г. С последното д-вото настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – да заплати на старозагорското [фирма] сума в размер общо на 37 755.41 лв., от която 12 824.15 лв. неиздължен остатък по фактура № 16/30.ІХ.2012 г., а разликата от 24 931.26 лв. – съответно неиздължен остатък по ф/ра № 17/31.Х.2012 г., по сключен помежду им договор за изкупуване на електрическа енергия от независим продавач и ведно със законната лихва върху горепосочената сборна главница, считано от завеждане на делото /26.VІІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане.
Поддържайки общо оплакванe за неправилност на атакуваното въззивно решение, търговското д-во касатор претендира за неговото отменяване и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на старозагорското [фирма] с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ да се отхвърли – като неоснователен и недоказан – в предявения по делото негов размер и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Е. Б Е ЕАД”-гр. П. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона (в случая чл. 13 , ал. 7 ЗЕ) е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици – все едно, че не е съществувал в правния мир – или решението, с което този акт се отменя няма такава обратна сила?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Стара З. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата 900 лв. (деветстотин лева), платена като адвокатски хонорар, съгласно приложената данъчна фактура от старозагорско адвокатско д-во. Инвокиран е довод, че твърдяното от касатора извънсъдебно прихващане с насрещно дължими суми по процесните договор и фактури е направено при отсъствие на законовите предпоставки за това.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на „Е. Б Е ЕАД”-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
Съгласно чл. 302 ГПК, озаглавен „Задължителна сила на решение по административен спор”, влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. В процесния случай от значение за изхода по конкретното дело е било произнасянето на Пловдивския апелативен съд по единствения релевиран от касатора процесуалноправен въпрос – за темпоралното действие на постановено от ВАС /и влязло в сила/ решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2, предл. 1-во ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. на бившата ДКЕВР /сега КЕВР/, от което търговецът, настоящ касатор е черпил права срещу ответното по касация [фирма]-гр. Стара З.. Ето защо, от значение за точното прилагане на горепосочения текст от процесуалния закон е тълкуването му във връзка с онези правила в АПК, които очертават времевите граници на действието на индивидуалния, както и на общия административен акт, впоследствие оказали се отменени с влязло в сила решение на административен съд. За разлика от положението по чл. 195, ал. 1 АПК, където ясно е посочено, че подзаконовият нормативен акт се смята за „отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение”, в случая се налага извод за съществуваща законова празнота, оставяща съмнението за възможно разрешение в противоположен смисъл, т.е. че в процесната хипотеза отмяната на административния акт, представляващ решение на ДКЕВР, има обратно действие, заличавайки по този начин всички негови последици от датата 18.ІХ.2012 г., когато е било издадено. От друга страна, на настоящия състав на ВКС не е известно дали публикуваното в правно-информационната система „С.” решение № 210/7.ІV.2014 г. на Пловдивския апелативен съд по т.д. № 141/2010 г. е влязло в сила, но с него е било прието, че отмяната на същото решение на ДКЕВР с решение на ВАС има действие от деня на влизане в сила на последното „и няма обратно действие”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 503 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 28.VІІ.2014 г. постановено по т. д. № 537/2014 г.
У К А З В А на касатора „Е. Б Е ЕАД”-гр. П. – чрез неговия юрисконсулт, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 755.10 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и десет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна държавна такса, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2