О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София,19.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№108 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №266 от 22.10.09г. по гр.д. №734/08г. на П. окръжен съд е обезсилено решение №68 от 30.04.08г. по гр.д. №445/06г. на Р. районен съд и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че чрез предявения иск ищците целят да установят, че възстановеният на ответника имот в нови реални граници с план за земеразделяне е идентичен по местоположение площ и граници със земеделската земя, притежавана от техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Прието е, че в случая липсва правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като страните нямат противоположни претенции те или наследодателите им да са били собственици на един и същ имот към момента на образуване на ТКЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Й. В изложението към нея се поддържа, че по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ въззивното решение противоречи на решение №1405/11.02.09г. по гр.д. №6102/07г. на ІІ ГО; решение №1378/05.12.08г. по гр.д. №4684/07г. на ІV ГО, определение №1 от 13.01.2009г. по гр.д. №5275/08г. на ІV ГО на ВКС; на решение №1220/19.10.99г. по гр.д. №2075/98г. на V ГО; решение №4024 от 11.01.95г. по адм.д. №2063/94г. на ІІІ ГО на ВС; решение №1956/2002г. на V ГО и определение 9/2004г. на 5 чл.с-в; решение №200/2007г. от 01.03.07г. по гр.д. №3148/07г. на ІVа ГО и решение №854/99г. по гр.д. №166/99г. на ІІ ГО.
Ответниците в производството оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Споровете по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ възникват не само когато една и съща земеделска земя се претендира за възстановяване на името на различни собственици, но и когато един и същ имот или части от имот се възстановяват по ЗСПЗЗ в стари реални граници на различни лица. В този смисъл е и практиката на ВКС, включително и в цитираното от жалбоподателя решение №1405/11.02.09г. по гр.д. №6102/07г. на ІІ ГО, в което се говори за възстановяване на собствеността по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ – т.е. в стари реални граници. По-различен е случаят, при който поземлената комисия възстановява на едни лица имот в стари реални граници, а на други – същия имот, но с план за земеразделяне, както е по настоящото дело. В този случай се приема, че няма спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – в този смисъл решения №628/11.09.09г. по гр.д. №1806/08г. на І ГО на ВКС, решение №1806/08г. на І ГО на ВКС и др. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с тази практика на ВКС. Посочените от жалбоподателя решения на ВС и ВКС са по казуси, различни от настоящия и разглеждат въпроси, които не са спорни по настоящото дело, затова няма противоречие между тях и обжалваното решение по поставения процесуалноправен въпрос. Затова не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №266 от 22.10.09г. по гр.д. №734/08г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: