ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
София, 01.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 164/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. к. „Железопътна инфраструктора” София против въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд № 478 от 19.10.2009 год. по гр. д. № 710/2009 год., с което е потвърдено решение № 83 от 24.03.2009 год. по гр. д. № 591/2008 год. на Велинградски районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден на основание чл. 200 КТ да заплати на наследниците на А. С. С. обезщетение за неимуществени вреди следствие трудова злополука на 23.07.2008 год., както следва: на М. М. Сеферова 45 000 лв., на А. А. К. 25 000 лв. на Д. А. К. 25 000 лв. и на М. А. С. 25 000 лв. със законна лихва от подаване на исковата молба 28.10.2008 год. до окончателно изплащане на задължението. Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Вектор конструкт” О. гр. С..
В изложение за допускане на касационна обжалване жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос, относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който намира за завишен, както и по въпроса за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който е работил без каска – чл. 201, ал. 2 КТ. Представя съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 3667/2002 год., гр. д. № 4279/2007 год. и гр. д. № 734/2003 год. – всички по приложението на чл. 200, ал. 1 КТ, с което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците М. М. Сеферова, А. А. К., Д. А. К. и М. А. С. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 200 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете в посочените размери, въззивният съд е приел, че на 23.07.2008 год. наследодателят на ищците претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовата си функция, като работник поддържане на железен път и съображения при ответното дружество, по време обезопасяване на скален откос в междугарието Варвара -Долене, община С., след извършено обрушване на скалната маса от алпинисти на третото лице помагач и разчистване на ЖП линията, когато от скалата се откъснали камъни, които нанесли тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна и гръдна травма на работника, в резултат на която той починал. Прието е, че работникът не е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, с която да е допринесъл за трудовата злополука, като основание за намаляване отговорността на работодателя. В тази връзка съдът се е позовал на Наредба № 3/14.05.1996 год. за инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на работници и служители, заети в дейности с висок производствен риск, чл. 20 от същата, изискващ ежедневен инструктаж и на Наредба № 13/30.12.2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, чл. 60 и чл. 62, постановяващи при извършване на работа по железния път, работещите да са под наблюдение и контрол на ръководителя на определената работа, който контролира ползването на специално работно облекло и други предпазни средства и инструктира работниците. Работата без каска на пострадалото лице и работниците от цялата група, сочи за неупражнен контрол от страна на работодателя, като съдът се е позовал и на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която, даже пострадалият и да е бил с каска гръбначно-мозъчната и гръдна травма сама по себе си е била достатъчна да доведе до смъртоносен изход. При тези обстоятелства съдът е приел, че предявените искове следва да се уважат в пълния им размер, тъй като пострадалият е бил в активна трудова възраст, оставил е три деца и съпруга, които подпомагал и отношенията им са били добри.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, според принципа за справедливост изведен в чл. 52 ЗЗД, който се разрешава противоречиво в съдебната практика.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в случая от трудова злополука настъпила при изпълнение на трудови задължения, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. В този смисъл справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът съобразява доказателствата по конкретното дело и като се ръководи от общоприетите принципи за морал, държи сметка за личните чувства на увредения, респ. неговите наследници, и за начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреждането морални вреди – възраст на починалото лице, отношенията му с най-близкия кръг хора, начина по който те са понесли загубата, били ли са материално зависими (подпомагани) от пострадалото лице, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост, изискващ в най-пълна степен компенсиране на понесените вреди. При постановяване на обжалваното решение, съдът се е съобразил с обстоятелства по конкретното дело и е определил размера на обезщетенията за неимуществени вреди без да наруши принципа за справедливост.
По материалноправният въпрос – допринесъл ли е пострадалият за трудовата злополуката, като е бил без каска по време изпълнение на трудовите задължения, с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ. Този въпрос е свързан с оценката, представлява ли това проява на „груба небрежност” от страна на пострадалия.
Безспорно носенето на каска има отношение към хигиената и безопасността на труда. Както работодателят е задължен да осигури на работниците безопасни условия на труд, така и работникът е длъжен да спазва изискванията за безопасност на труда. В конкретния случай работниците от цялата група по обезопасяването на железопътния откос са били без каски, което има пряко отношение към неизпълнение на задължението от работодателя за подсигуряване на безопасни условия на труда. Липсата на каска у пострадалото лице в конкретния случай има отношение към получената черепно-мозъчна травма, но работникът е починал по медицински показатели вследствие и на втора несъвместима с живота травма на гръбначния мозък и гърдите. Видно е, че и грубата небрежност, като поведение, се преценява с оглед на конкретните обстоятелства по делото, т. е. материалноправният въпрос касае фактически обстоятелства и тяхната преценка от решаващия съд, като законосъобразност и обоснованост на извода, че пострадалият не е виновно допринесъл за увреждането причинило смъртта му, а това са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Вредоносният резултата – настъпилата смърт не е в пряка причинна връзка с липсата на каска и в този смисъл не обуславя решаващите мотиви на съда приел, че не са налице условията на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя.
При тези съображения, следва да се приеме, че няма установено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на приложното поле за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да са развити относими съображения, затова тези основания няма да бъдат обсъдени, като наведени формално.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 19.10.2009 год. по гр. д. № 710/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ