О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София 06.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 228/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. А., град Я., подаден от пълномощника му адвокат В, срещу решение №190 от 04.07.2008 г. по гр. дело №239/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №22 от 22.02.2008 г. по гр.дело №1824/2007 г. на Старозагорския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск от касатора срещу Т. у. , град С., за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в размер на 5 924.76 лв. за периода 22.06.2005 г. – 12.05.2006 г. и 118.49 лв. лихва за същия период. Въззивният съд е приел, че ищецът се е съгласил за процесния период да работи на непълно работно време и няма право на претендираното допълнително трудово възнаграждение като за пълно работно време.
Ответникът по касационната жалба Т. у. , град С., не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се до това дали сключването на срочен трудов договор за процесния период е било в противоречие на закона, тъй като съобразно изискването на чл.54 ЗВО е трябвало да бъде сключен трудов договор за неопределено време и за пълно работно време, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №190 от 04.07.2008 год. по гр. дело №239/2008 г. на Старозагорския окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси са правно ирелевантни, тъй като не обуславят крайното решение. В случая е без значение за изхода на делото обстоятелството дали срочният трудов договор на ищеца за половин щат и непълно работно време – 4 часа е бил сключен в противоречие на закона или не. Това така, защото съобразно трайно установена съдебна практика когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Освен това след като ищецът е престирал работната си сила само четири часа дневно, то няма право на трудово възнаграждение, каквото би получавал за пълно работно време от 8 часа.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №190 от 04.07.2008 г. по гр. дело №239/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.