О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София 25.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 9/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. М., Б. , подадена от пълномощника му адвокат Г, срещу решение №379 от 06.07.2009 г. по гр. дело №439/2009 г. на
Ответниците по касационната жалба А. П. К., З. К. К. и И. С. П., тримата от Б. , оспорват жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1472 от 16.03.2009 г. по гр. д. №694/2008 год. на Б. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. П. К., З. К. К. и И. С. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на ? идеална част – гаражна клетка и на 1/3 идеална част от поземлен имот V-1962. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото са предявени след изтичането на преклузивния двумесечен срок от узнаването на процесната сделка.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите от касаторите въпроси не обуславят крайното решение. Според трайно установената съдебна практика преклузивните срокове не могат да бъдат спирани или прекъсвани. Обстоятелството при какви условия касаторът е узнал за станалата между ответниците сделка за покупко-продажба на процесните имоти е правно ирелевантно. Изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /ДВ №59/20.07.2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №1/2009г.,ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.Такъв не е посочен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №379 от 06.07.2009 г. по гр. дело №439/2009 г. на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: