О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №673/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗАД”Б”, гр. С. с вх. № 1* от 07.05.2009 год. на Окръжен съд гр. Р. против решение №25 от 17.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Разградския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №241 от 24.10.2008 год. по гр.д. №1246/2007 год. на Разградския районен съд ,в частта с която са отхвърлени предявените от касатора при условие на обективно и субективно съединяване искове против М. Р. А. и С. З. К., солидарно, както следва: 1/иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата над 3 037 лв. до пълния размер от 6 094.03 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя и 2/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 314 лв. до пълния размер от 631.03 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва до предявяване на иска.
Постъпила е и касационна жалба от С. З. К. с вх. №1568 от 21.04.2009 год. на Окръжен съд гр. Р. против същото решение в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените против него, солидарно с първата ответница М. Р. А. иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД за сумата 3 037 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 314 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Разградският районен съд е приел, че исковете срещу ответниците са с различно правно основание за всеки един от тях и не е доказано осъществяване на фактическия им състав. За да уважи частично предявените искове, Разградският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране регресната отговорност на ответниците. Ответницата М. А. има качество на водач на стадо животни по смисъла на §6, т.25 ДР на ЗДвП., която в нарушение на чл.106 ЗДвП не го е направлявала непрекъснато при преминаването му по пътя, което й бездействие е станало причина за удара между теле от стадото и повредения автомобил. Отговорността на касатора К. е ангажирана на основание чл.50 ЗЗД, в качеството му на собственик на стадото, солидарно с тази на прекия причинител на вредата- ответницата А. Съдът е приложил чл.51, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че водачът на автомобила е допринесъл в равна степен за настъпване на вредоносния резултат, защото не е изпълнявал задълженията си по чл.20, ал.1 и 2, ЗДвП да наблюдава непрекъснато пътя си, тъй като внезапно е възприел пресичащото стадо. Ищецът застраховател е изплатил по застраховка “К” на застрахования собственик на увредения автомобил с преводно нареждане на 29.01.2007 год. застрахователно обезщетение в размер на главницата – сумата 6 094.03 лв., поради което е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от страни, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І. По касационната жалба на “ЗАД”Б” гр. С..
Решението на Разградския окръжен съд в отхвърлителната част не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът “ЗАД”Б” гр. С. навежда всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД, защото неправилно е прието съпричиняване от водача на автомобила за настъпване на имуществените вреди. Сочи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.157, ал.3, ГПК, отм., чл.188, ал.1 ГПК- необсъждане и преценка на всички доказателства, включително и експертните заключения, поотделно и в съвкупност.
В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за допускане до касационно обжалване, квалифицирано от касатора по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като материалноправен въпрос от значение за изхода на делото сочи “направения от съда извод за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, изразяващо се в неконтролиране на пътната обстановка” в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си представя решение №245 от 08.03.1975 год. по н.о.х.д. № 142/75 год. на ВС на РБ, решение №942 от 11.08.1977 год. по н.о.х.д. №680/77 год. на ІІІ Н. О. на ВС на РБ. Подържа и разрешен съществен процесуалноправен въпрос, а именно ”извършеното съществено процесуално нарушение”, изразяващо се “в допускане вещото лице по автотехническата експертиза да замести със свои предположения липсващите доказателства по делото”. За доказване противоречието по този въпрос с практиката на ВКС е посочил решение №1072 от 06.07.1956 год. по гр.д. №4267/56 год. на І Г. О. на ВС на РБ, Решение № 620 от 13.11.1991 год. по гр.д. №722/91 год. на ІІІ Г. О. на ВС на РБ, и решение № 837 от 04.01.2008 год. по т.д. №519/2007 год. на ВКС, І Т. О.
Н. и основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, изразяващо се в противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса за предмета на доказване по иска с правно основание чл.213, ал.1 КЗ, респ.чл.402, ал.1 ТЗ, отм./ дали включва само изплащането от застрахователя на застрахователното обезщетение или наред с извършеното плащане, следва да бъде установено и съответствието му с размера на причинените имуществени вреди.
Първият поставен от касатора въпрос за неправилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, не представлява разрешаване на материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изчерпателно изброените в тази норма основанията за селектирането й, са различни от основанията за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В случаят самият жалбоподател подържа неправилното приложение на чл.51, ал.2 ГПК, което може да се квалифицира като подържано нарушение на материалния закон, представляващо основание за касационно обжалване, но не и за допускане до такова. Доколкото от мотивите към това подържано основание може да се изведе правният въпрос за това дали разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП предвижда задължение за водача на МПС да предотврати във всички случаи настъпването на ПТП, той не е от значение за изхода на конкретното дело. Разградският окръжен съд е обосновал виновното поведение на водача не със задължението му да избегне при всички случаи настъпването на ПТП, а с неизпълнение на конкретното задължение да наблюдава пътя, произтичащо от нормата на чл.20 ЗДвП, за да бъде в състояние да отреагира своевременно на усложнената пътна обстановка. Дали водачът е изпълнявал това си задължение е въпрос на доказване на конкретна фактическа обстановка, което не представлява разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на делото.
Второто подържано основание за допускане до касационно обжалване не представлява разрешаване на процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Самият касатор при формулирането му се е позовал на допуснато нарушение на съществени процесуални правила във връзка със събиране и преценка на доказателствата, поради което фактически не е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба.
Поставеният въпрос за предмета на доказване по иска с правно основание чл.213, ал.1 КЗ също не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, защото не е доказано противоречивото му разрешаване от съдилищата. За да е налице това допълнително подържано основание за селектиране на касационната жалба, е необходимо да се докаже противоречивото разрешаване на този правен въпрос с влезли в сила съдебни актове. Представените решения са постановени от районни и окръжни съдилища и подлежат на инстанционен контрол, като няма данни за резултата от упражнен такъв.
ІІ. По касационната жалба на С. К.
Касаторът навежда всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Подържа допуснато нарушение на материалния закон-чл.50 ЗЗД, като счита, че съдът го приложил неправилно спрямо него. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил, защото, ако той се е движил с подходяща скорост, ударът с пресичащото теле би бил предотвратим. Вината на шофьора изключва вината му като собственик на стадото.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречивото разрешаване на правния въпрос – какво следва да се разбира под понятието “изключителна вина” на пострадалия, защото съобразно т.10 на П. на пленума на ВС на РБ №7 от 1959 год., собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира, не отговарят за вредите, причинени с нея по изключителна вина на пострадалия.
Така формулирания правен въпрос не представлява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно разрешен материалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Въпросът за наличието на изключителна вина у пострадалия е въпрос на възприемане на конкретната фактическа обстановка, поради което не представлява разрешаване на правен въпрос, въведен чрез основанието и петитума на иска и обусловил правните изводи на съда. Разрешаване на такъв въпрос представлява произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, обусловило изхода по конкретното дело. Произнасянето по вината на пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат е следствие от възприемане на фактическата обстановка и упражняването на суверенното право на съда да кредитира определени доказателства. Съотношението между вината на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и освобождаването от отговорност на собственика на вещта не е въпрос на тълкуване на правото, а на доказване фактиеските обстоятелства, обуславящи конкретната вина на пострадалия. Това съотношение е изяснено със задължителното за съда и посочено от самия касатор в т.10 на П. на Пленума на ВС на РБ №7/1959 год. разрешение, че собственикът на вещта се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че те са в резултата на изключителна вина на пострадалия. Не са налице и допълнително подържаните основания за допускане на касационно обжалване, защото представените решения не са относими към конкретния спор, а нормите на чл. 45 и чл.50 ЗЗД са ясни и категорични и по тях има изключително богата съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №25 от 17.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: