О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. КАРАКОЛЕДВА
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №561 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила частна жалба от Кооперация ”Потребкооп”с.С., [община], чрез адвокат И. Р., с вх.№12501 от 1.06.2011 год. на Пловдивския окръжен съд срещу определение №1228 от 05.05.2011 год. по възз.гр.д.№3417/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба срещу неприсъствено решение от 27.09.2010 год. по гр.д.№5017/2010 год. на Пловдивския районен съд, Х гр.състав е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С това решение, постановено по реда на чл.238 ГПК, е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу кооперацията-жалбоподател иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, като е прието за установено, че кооперацията дължи на ищеца сумата от 1091.36 лв., неизплатена консумирана питейна вода, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и сумата 365.12 лв., обезщетение за забава, за които суми е издадена в полза на ищеца срещу кооперацията заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Жалбоподателят Кооперация ”Потребкооп”, [населено място] е направила възражение по чл.414,ал.1 ГПК, поради което и е предявен от [фирма] установителният иск по чл.415, ал.1 ГПК. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че въззивната жалба на кооперацията е недопустима, защото неприсъственото решение, постановено от Пловдивския районен съд, не подлежи на обжалване, а подадената жалба няма характеристиката на молба за отмяна по чл.240 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона, тъй като в производството по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК не са взети пред вид и не са обсъдени направените от него в заповедното производство възражения за изтекла тригодишна погасителна давност.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], я оспорва.
Частната касационна жалба неоснователна. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване/чл.239, ал.4 ГПК/, поради което правилно въззивната жалба на жалбоподателя е оставена без разглеждане. След като решението на Пловдивския районен съд по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, постановено по реда на чл.238 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол, въззивната жалба срещу него е процесуално недопустима, поради което правилно въззивният съд не е извършил проверка за законосъобразността на първоинстанционното решение по повод направените възражения от жалбоподателя. Правилно и подадената от жалбоподателя въззивна жалба не е разгледана като молба за отмяна с правно основание чл.240 ГПК, защото в жалбата си не се позовава на изрично изброените в този текст предпоставки за отмяна. Такива доводите не се навеждат и в настоящата частна жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1228 от 05.05.2011 год. по възз.гр.д.№3417/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: