определение №678 от 15.10.2010 по търг. дело №303/303 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 15.10.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.10. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 303/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от И. Л. Ц., от гр.Пловдив, с вх.№0195 от 18.01.2010 год. на Пловдивския окръжен съд срещу решение №2002 от 04.12.2009 год. по гр.д.№2677/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2011/16.07.2009 год. по гр.д.№1576/2009 год. на Пловдивския районен съд, ХVІ Гр.С., с което е уважен предявеният от А. Б. М. против касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането й в размер на 1350 лв., за което й е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК на основание издаден в нейна полза от касатора запис на заповед за исковата сума. Поради направени от ответника възражения в заповедното производство, е предявен настоящият установителен иск. Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че записът на заповед е действителен, защото съдържа всичките реквизитите на чл.535 ТЗ. Въззивният съд е приел, че възражението на касатора за недостоверност на датата на записа на заповед не е доказано, както и това, че е подписан, поради заплашване и при крайна нужда. Счел е за неоснователно възражението, че записът на заповед не е предявен, като се е мотивирал с т.3 на ТР 1-2004 -ОСТК.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизвдствените правила- не допускане до разпит на исканите свидетели, неправилно приложение на ТР 1-2004-ОСТК, във вр. с чл.486 и чл.491 ТЗ. Като основание за достъп до касация сочи тези по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Подържа, че въззивният съд е потвърдил решение, постановено по непредявен иск в противоречие с практиката на ВКС. Поставя следните въпроси, за които твърди, че произнасянето на ВКС по тях ще е от значение за точното и еднакво приложение на закона: „Следва ли съдилищата да допуснат и събират доказателствени средства, така както е предвидено в общия исков ред, когато е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК? Какви доказателствени средства са допустими с оглед защитата на правата и интересите на страните в такова производство? Следва ли ищецът да доказва, че е налице каузално правоотношение, след като записът на заповед, макар и с характер на абстрактна сделка, се издава винаги на основание възникнало правоотношение, като задължение на издателя?”.
Ответницата оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е налице подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК относно твърденията му, че въззивният съд се е произнесъл по недопустимо първоинстанционно решение, постановено по непредявен иск. Съдът не е обвързан от правната квалификация на фактите, направена от ищеца/арг. от чл.5 и чл.235, ал.2 ГПК/. Съобразно тях той е квалифицирал предявения от ищцата иск като единствено възможния по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедното производство. А и всеки осъдителен иск съдържа в себе си установителна част, така че дори да се приеме за вярно, че ищцата е предявила осъдителен иск за същото вземане, то произнасянето само по установителната му част, не е произнасяне на непредявено основание. С представеното решение №345 от 04.10.2002 год. по гр.д.№95/202 год. на ВКС, 5 членен състав не се доказва наличието и на допълнително подържаното основание за касационно обжалване- противоречива практика по въпроса за твърдяната недопустимост на жалбата. В него петчленният състав се произнася по недопустимост на касационната жалба пред петчленен състав, поради изчерпването на касационния контрол, упражнен от тричленен състав на ВКС, а не поради предявяването й срещу недопустимо съдебно решение, постановено на непредявено основание, както твърди касаторът.
Подържаното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице. С поставените въпроси не е формулирано общото основание за достъп до касация- посочване на конкретни правни въпроси, обусловили изхода на делото. Въпросите относно общото задължение на съда по допускане и събиране на доказателства, включително и на тези в производство по установяване съществуването на вземането по чл.422, ал.1 ГПК, не са от значение за конкретните правни изводи на Пловдивския окръжен съд. Той не е допуснал исканите от касатора гласни доказателства не в отклонение на общото задължение за събиране на доказателства, а на основание чл.266, ал.2,т.1 ГПК. Приел е, че обстоятелствата, които се домогва да установи касаторът в настоящето производство, не са нови, тъй като за тях са разпитвани свидетели пред районния съд. Правилността на тези изводи не може да бъде проверявана във фазата по селектиране на касационната жалба. Основанията за това са изчерпателно изброени в чл.280, ал.1 ГПК, сред които не са и основанията за твърдяната неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК. Преповтаряните в изложението по чл.284 ГПК на доводите за незаконосъобразност е необоснованост на обжалваноторешение, не представляват основания за селектиране на касационната жалба.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване. В случая не е налице и
Допълнителното основание за това, защото касаторът се позовава само на точното и еднакво приложение на закона. Нито е подържал, нито е мотивирал втората предпоставка на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК- значение на поставените въпроси за развитие на правото. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по този текст трябва да са налице в тяхната комулативна връзка.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2002 от 04.12.2009 год. по гр.д.№2677/2009 год. на Пловдивския окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top