1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 15.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 668 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, предложение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], София срещу разпореждане № 1549/25.07.2012г. по т.д.№ 2295/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е върната, на основание чл.262,ал.2,т.1 ГПК подадената от дружеството въззивна жалба.
С частната жалба се иска отмяна на атакуваното разпореждане. Подържа се становище, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК във връзка със съобщаването на дружеството на постановеното по делото решение. Излагат се доводи, че неправилно връчването на постановеното по делото решение е извършено само на седалището и адреса на управление на адресата, а не и на посочения по делото адрес за кореспонденция, на който били връчвани и съобщенията по заповедното производство. Посочва се, че връчването е следвало да бъде извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК и едва след това да бъде пристъпено към възможностите за уведомяване, посочени в последващите правни норми, включително и по реда на чл.50,ал.2 ГПК.
Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С атакуваното разпореждане въззивната жалба е върната като просрочена-като постъпила в съда на 03.01.2012г. като съобщението за постановеното решение не е връчено и е върнато в цялост със забележка „на посочения адрес няма такава фирма” на 28.11.2011г.
Видно от данните по делото ответникът [фирма] е бил призоваван от посочения в исковата молба адрес- последният вписан в Търговския регистър [улица], който не е променян и е настоящият вписан адрес на управление. Този адрес на управление е посочен като актуален и в настоящата частна жалба.
Всички призовки до страната, включително и съобщаването на постановеното по делото решение са изпращи на този адрес и са връщани неполучени с отбелязване, че такова дружеството няма на посочения адрес. Последователно е прилагана фикцията за призоваване, заместваща връчването- разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че съдът е следвало да изпраща уведомленията и съобщенията до дружеството на посочения по делото адрес за кореспонденция. Такъв адрес е посочен с молба вх.№ 4693/18.01.2012г.-близо два месеца след постановяване на решението по делото.
При посочен в исковата молба адрес на ответника, за който са били представени доказателства, че той е последно вписаният в Търговския регистър адрес на търговеца, съдът няма никакво основание да издирва друг адрес и да извършва призоваване от него. Съдът няма основание да призовава ответника от адрес, на който е уведомяван в заповедното производство, последваща фаза на което е производството по чл.422 ГПК, предмет на решението, срещу което е подадена върнатата въззивна жалба.
Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът е следвало да пристъпи към реда на чл.50,ал.2 ГПК след като бъде изчерпана възможността по чл.47 ГПК.
Практиката на ВКС е, че когато страна-юридическо лице промени адреса си на управление и новият е неизвестен, тъй като не е вписан в ТР, приложим е редът по чл.50,ал.2 ГПК.Редът по чл.47,ал.1 ГПК- залепване на уведомлението е приложим само когато адресът на управлението не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на юридическото лице, или никое от лицата по чл.50,ал.3 ГПК не приема уведомлението.Разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК намира приложение, когато търговецът е напуснал адреса си без да изпълни задължението си за вписването на новия. /Решение № 36/2010г. на ІІ ТО, Определение № 185/2011 на І ТО/.
Поради това и с оглед обстоятелството, че няма посочено лице по чл.39,ал.1 ГПК и връчване чрез представител не може да бъде извършено, законосъобразно е приложението на фикцията по чл.50,ал.2 ГПК за връчването на решението по делото.
С оглед на това и при безспорния факт, че жалбата е подадена след изтичането на 14 дневния срок от връчването по чл.50,ал.2 ГПК изводът на САС за недопустимостта й поради просрочие е законосъобразен и ВКС, ТО, І състав:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1549/25.07.2012г. по т.д.№ 2295/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.