3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
гр. София, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1547 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПАЛАС ЕНГЕЛ ВЕЛЕСЛАВИН“ АД, дружество със седалище в [населено място], Република Чехия, представлявано от адв. В. В., срещу определение № 167 от 05.04.2019г. по ч.т.д. № 479/2019г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател частна жалба срещу определение № 355 от 23.08.2018г. по ч.т.д. № 83/2018г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е отменено определение № 1918 от 23.11.2017т. по т.д. № 110/2016г. на Пловдивски окръжен съд за оттегляне по отношение на дружеството на удостоверение от 12.09.2017г., издадено по образец по Приложение II на Регламент /ЕО/ № 805/2004 на Европейския парламент и Съвета от 21 април 2004г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, за изпълняемост на вземанията, предмет на одобрената съдебна спогодба от 18.04.2016г. по т.д. № 110/2016г. на ОС – Пловдив, като вместо това е постановено отхвърляне на молба вх. № 34681/16.11.2017г. на дружеството за оттегляне на основание чл.10 от Регламента на издаденото удостоверение за изпълняемост на съдебно споразумение.
Частният жалбоподател поддържа, че неправилно съставът на ВКС е сравнил резултата от предвидените в различните алинеи на чл.619 ГПК хипотези и на тази база е извел недопустимост на обжалването на актове, постановени в различни процедури. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че в случая не е налице поправяне или обезсилване на удостоверение за изпълняемост и поради това разпоредбата на чл.619, ал.4 ГПК е неприложима, като твърди, че в случая е подал именно молба на основание чл.10 от Регламента № 805/2004г., т.е. е налице хипотезата по чл.619, ал.4 ГПК. Поради това поддържа, че е законосъобразно при непълна национална нормативна уредба да се приеме за допустимо на основание чл.274, ал.3 ГПК касационно обжалване на въззивните актове на съда относно европейско изпълнително основание при безспорни вземания по Регламент № 805/2004г. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена подадената от него частна касационна жалба.
Ответникът „БГЛ МАРКЕТ“ ЕООД, представляван от адв. Я. Я. и адв. М. Д., оспорва частната жалба. Поддържа, че възприемането на предложеното от частния жалбоподател разбиране за обжалваемост на определението на въззивния съд, би означавало да се признае възможност за инстанционен контрол на една преценка, която е изрично изключена от такъв както от европейския, така и от националния законодател, а именно – преценката, че са налице всички предвидени в Регламента условия за издаване на удостоверение (чл.619, ал.2 ГПК и чл.10, ал.4 от Регламент /ЕО/ № 805/2004). Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че Регламент /ЕО/ № 805/04г. на Европейския парламент и Съвета не урежда въпросите относно оспорване на акта, с който е издадено по същия регламент удостоверение, като уредбата за упражняване на инстанционен контрол спрямо тези актове се извежда от националните законодателства на страните членки. Посочил е, че съгласно чл.619, ал.2 ГПК разпореждането, с което е уважена молбата за издаване на такова удостоверение, не подлежи на обжалване. Счел е, че в случая, с определението, чиято отмяна се иска, по същество /след отмяна на оттеглянето на такова удостоверение от първоинстанционния съд/ е оставена без уважение молбата за неговото оттегляне и, изведено от цитирания тест, не следва да подлежи на инстанционен контрол и акта на съда, с който е отказано оттеглянето на издадено вече удостоверение за европейско нареждане по образец съобразно Приложение от Регламент /ЕО/ № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Обосновал е този извод с еднаквото правно съдържание на преценката както при издаването на такова удостоверение, така и в разглеждания случай, при който тази преценка идентично се основава на това, че все още са налице предпоставките за издаване на удостоверение и съответно същото не следва по тази причина да бъде оттеглено. За правно необосновано е счетено твърдението, че при липса на предвидена изрична обжалваемост в хипотезата на чл.619, ал.4 ГПК, допустимост на касационния контрол се извежда от общите правила, като е приел, че в случая тази хипотеза /на поправяне или обезсилване на удостоверението/ не е налице.
Обжалваното определение е правилно.
Частната касационна жалба, която е оставена без разглеждане с обжалваното определение, е насочена срещу въззивно определение, с което е отменено първоинстанционното определение за оттегляне на основание чл.619, ал.4 ГПК вр. чл.10, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕО/ № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета изцяло на издаденото по делото удостоверение/сертификат от 12.09.2017г. по Приложения II на Регламент /ЕО/ № 805/2004 за вземанията, предмет на одобрената съдебна спогодба от 18.04.2016г. по т.д. № 100/2016г. на Пловдивски окръжен съд, и вместо това молбата на „Палас Енгел Велеславин“ АД, [населено място] в частта й за оттегляне по отношение на търговското дружество посоченото удостоверение е отхвърлена. Изводът на състава на ВКС, че това въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, е съобразен с разпоредбите на чл.619, ал.2 и ал.3 ГПК. Съгласно тези норми, на обжалване подлежи единствено разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на удостоверение, но не и разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на удостоверение. Обжалваното въззивно определение няма характера на такова, с което е отхвърлена молбата за издаване на удостоверение, а напротив, по същество с него е потвърдено наличието на предпоставки за издаване на удостоверение, тъй като първоинстанционното определение за оттегляне на удостоверението е отменено и направеното искане за оттегляне е оставено без уважение. Поради това необжалваемостта на посоченото определение следва от разпоредбата на чл.619, ал.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за обжалваемост на въззивния акт съобразно общите правила на чл.274, ал.3 ГПК, изведени от разпоредбата на чл.619, ал.4 ГПК и липсата на уредба в нея относно обжалваемостта на актовете по чл.10 от Регламент /ЕО/ 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета. В чл.619, ал.4 ГПК е предвидена възможност съдът да поправи или обезсили удостоверението на основание чл.10 от Регламент /ЕО/ 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Обжалваемостта на актовете, с които съдът се произнася по искане за издаване на удостоверение по Регламент /ЕО/ № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, е изрично уредена в разпоредбите на чл.619, ал.2 и ал.3 ГПК с оглед крайния резултат от извършената от съда проверка за наличие на основанията за издаване на исканото удостоверение, като тези разпоредби следва да намерят съответно приложение и по отношение на актовете по чл.619, ал.4 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА срещу определение № 167 от 05.04.2019г. по ч.т.д. № 479/2019г. на ВКС, I т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: