О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
ГР. София, 16.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1390/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. И. Д. и Е. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №449/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Е. С. Д. срещу касаторите иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развален сключеният с нот. акт №11606/93 г. между ищцата и нейния син С. Д. /поч. на 22.11.15 г.и наследен от ответниците – касатори/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позозават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намират, че от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е правният въпрос: Допустимо ли е разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между родител и дете с оглед личността на приобретателя, ако същият не съдържа клаузи за гледане от трето лице, сключен е именно с оглед личността на приобретателя и е изпълняван приживе от него, а след смъртта му наследниците не са поканени да продължат изпълнението? Съдържащите се във въпроса подвъпроси за характера на договора, необходимостта от покана към наследниците на приобретателя и неизпълнението като основание за развалянето на договора, според касаторите, са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска по чл.87, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че алеаторният договор е проявил транслативния си ефект по отношение на двамата съпрузи, респ. облигационното задължение по договора е и на двамата. Приобретателят по договора С.Д. приживе е изпълнявал задълженията си в съответния на нуждите на прехвърлителката обем. След неговата смърт обаче, договорът не е изпълняван от наследниците му, които не твърдят да са полагали грижи за прехвърлителката нито преди, нито след смъртта на наследодателя. Задължението за издръжка и гледане е неделимо и се изпълнява непрекъснато. Издръжката и гледането се дължат в пълен обем, съответно на нуждите на прехвърлителя и за да е изправен длъжникът следва да ги предоставя изцяло за периода на действие на договора. Неизпълнението за част от периода се приравнява на пълно неизпълнение поради неделимостта и постоянния, подневен характер на задължението. Неизпълнението на задължението за предходен период не може да се компенсира по-късно, налице е неизпълнение и когато предоставените в миналото грижи и издръжка бъдат преустановени по–късно за значителен за интереса на кредитора период от време. Поради тези особености на престацията не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забава.
Тези изводи съответстват на задължителната и трайна практика на ВКС за подобни случаи. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 30/81 г., ОСГК и постоянната практика на ВКС, характерна особеност на алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е, че прекратително условие за действието му не е смъртта на приобретателя, а смъртта на прехвърлителя. Макар договорът да се сключва с оглед личността на приобретателя, с факта на неговата смърт, не настъпва по право разваляне на договора. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците отговарят пред прехвърлителя до размера на дела си и под страх от разваляне на договора следва да обезпечават грижи и издръжка.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу облигационното задължение за издръжка и гледане се разваля по съдебен ред. Така е и в случаите, когато прехвърлителят(ите) е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя(ите) и при сключването на договора е бил мотивиран само от тях, както и когато е било изрично уговорено, че той не ще може да бъде заместван от други лица. И при тези случаи, ако прехвърлителят(ите) по своята преценка не ще намери удовлетворение от наследниците на длъжника(ите), следва да осъществи развалянето на договора също така само по съдебен ред – чл. 87 и 89 ЗЗД.
В исковата молба претенцията за разваляне на алеаторния договор е основана на неизпълнението му както от приобретателя – син на ищцата, така и от неговите наследници /ищцата се позовава на „незапочнало въобще изпълнение от страна и на самите настоящи ответници”/. Твърди, че не е получавала никакво изпълнение от страна на приобретателя по договора или от неговото семейство – негови наследници и сегашни ответници/л.4 от делото на първоинстанционния съд./
Наследниците на приобретателя, чиято е доказателствената тежест за изпълнението на договора, не твърдят и не установяват да са полагали дължимите грижи и осигурявали издръжка за прехвърлителката.
Специфичният наследим характер на престацията на приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане обуславя извод, че за да изпаднат длъжниците в забава не е необходима покана – р. по гр.д. №1668/15 г. на ВКС, четвърто г.о., стига да знаят за договора,сключен от наследодателя им, както е в случая. В отговора на исковата молба ответниците сочат, че договорът е бил изпълняван от приобретателя/ техен наследодател/ и излагат конкретни факти за начина на изпълнение/ дълги години е посещавал редовно прехвърлителката и й е предоставял ежемесечно парични средства/, което опровергава твърденията им в изложението, че не са знаели за задължението на наследодателя по договора..
Сочената от касаторите практика на ВКС е за развалянето на други, различни от процесния алеаторен договор, двустранни договори/ р. по т.д. №856/14 г., по т.д. №538/14 г. на второ т.о. и по гр.д. №490/15 г. на трето г.о. са за развалянето на предварителен договор за продажба на недвижими имоти; р. по гр.д. №2193/14 г. на четвърто г.о. е за развалянето на договор за цесия/ – или тази решения са за извънсъдебното разваляне на облигационни договори и последиците му и са неотносими към процесния случай. Соченото решение на ВКС по наказателно дело не е практика по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Ответниците не твърдят да са изпълнявали договора след смъртта на приобретателя/ неизпълнението е значително с оглед възрастта и установено нарасналите нужди на ищцата от издръжка и гледане за продължителния период от време/ или че искат да го изпълняват в бъдеще, поради което неприложими са указанията на ППВС №3/73 г.
Изводите на въззивния съд за виновното неизпълнение на алеаторния договор от страна на наследниците на приобретателя принципно съответстват на р. по гр.д. №1628/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там е прието, че при двустранните договори всяка от страните получава и може да задържи насрещната престация, защото тя е изпълнила своята. Когато насрещната страна не изпълнява задължението си, изпълнилият своето задължение кредитор може да се освободи от договора и да поиска връщане на даденото от него. Той може да развали договора, когато длъжникът не изпълнява своето задължение по причина, за която той отговаря. Длъжникът отговаря за неизпълнението, когато не е положил дължимата грижа, в такъв случай той има вина, която в гражданското право не е субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици. Той отговаря, когато неговото поведение не съответства на абстрактния модел на „дължимата грижа“. В тази насока са и изводите на въззивния съд по настоящото дело.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: поставеният правен въпрос е застъпен в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №449/17 г. от 23.11.2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: