4
Ч.т.д.№ 247/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
гр. София, 17.0.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 247/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба от пълномощника на „Б.” Европейско дружество със седалище Л. на Р. ,Ф. срещу определение № 450 от 29.02.2012 г. по ч. гр.д. № 674/2012 г. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното определение на СГС от 29.12.2011 г. по т.д. № 1206 /2011 за прекратяване на производството по иска на дружеството-частен жалбоподател срещу [фирма] с правно основание чл.327 от ТЗ. Поддържа се, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по жалбата не изразява становище
Допускането на касационното обжалване не е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава първоинстанционното определение на СГС от 29.12.2011 г. по т.д. № 1206 /2011 за прекратяване на производството по иска на дружеството-частен жалбоподател срещу [фирма] с правно основание чл.327 от ТЗ въззивният съд е преценил, че след като по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение по чл.630 от ТЗ и след спиране на производството по настоящия иск на основание чл.637 ал.1 от ТЗ и ри положение, че в сроковете и по реда на чл.685 и чл.688 от ТЗ ищецът не е предявил вземанията си пред синдика в производството по несъстоятелност на [фирма], то процесното вземане се погасява, съгласно разпоредбата на чл.739 ал.1 от ТЗ.
От страна на частния жалбоподател се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите : за приложението на чл.40 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000, относно задължението на синдика да информира изрично чрез поименно връчване на съобщение кредиторите на длъжника, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, ако самият длъжник е със седалище в друга от държавите-членки и дали непредявяването на вземането в сроковете по чл.688 от ТЗ е отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на висящо съдебно производство.
По отношение на така формулираните от касатора правни въпроси първият от тях не е формирал волята на решаващия съдебен състав, доколкото неизпълнението от синдика на цитираното правило в чл.40 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 е пряко съотносимо само към производството по несъстоятелност и по-специално относно спазването срока за предявяване на вземането и следва ли синдикът да го приеме за разглеждане в самото производство по несъстоятелност.
Въпросът за последиците от непредявяването на вземането в сроковете по чл.688 от ТЗ и как това се отразява върху висящо съдебно производство за същото вземане спряно по реда и основанията на чл.637 ал.1 от ТЗ се явява въпрос, от чийто отговор зависи правилността на обжалвания акт. По него е налице противоречива практика на ВКС като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК . С определение №57 от 13.02. 2009 г. на ВКС по ч.т.д. №48/2009 г. на Първо т.о. е прието, че правилото на чл.739 ал.1 ТЗ се свързва с последиците относно погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, само при вече приключило производство по несъстоятелност и не е свързано с изпускането на срока за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ, респективно по чл.688 от ТЗ. Същото становище е застъпено и в Решение №680 от 10.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 365/2008 г., ІІ т.о.. В обратния смисъл са определение №429 от 17.12.2005 г. на ВКС по ч.т.д. №371/2005 г. на Първо т.о. и определение №695 от 07.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 606/2009 г. на Първо т.о. на ВКС.
Настоящият състав на ТК, Второ т.о. на ВКС споделя изцяло становището застъпено в Решение №680 от 10.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 365/2008 г., ІІ т.о. и в определение №57 от 13.02. 2009 г. на ВКС по ч.т.д. №48/2009 г. на Първо т.о., с което е прието, че правилото на чл.739 ал.1 от ТЗ се свързва с последиците относно погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, само при вече приключило производство по несъстоятелност и не е свързано с изпускането на срока за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ, респективно по чл.688 от ТЗ. Това следва от систематичното място на разпоредбата на закона /чл.739 ал.1 ТЗ/ в Раздел ІІ на Глава 47 регламентираща приключването на производството по несъстоятелност, след осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на наличните средства , прекратяване на производството и заличаване на длъжника в търговския регистър. Съгласно чл.637, ал.1 от ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност се спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Спряното производство подлежи на прекратяване или на възобновяване по реда на чл.637, ал.2 или ал.3 от ТЗ в зависимост от това дали вземането, предмет на иска, е прието в производството по несъстоятелност при условията на чл.693 от ТЗ или не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък, респ. дали са подадени възражения срещу приетото вземане.
От своя страна нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ, която регламентира погасяване на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, не дерогира реда за спиране, прекратяване или възобновяване на спрените граждански или търговски дела по чл.637 от ТЗ. Правилото на чл.739, ал.1 от ТЗ установява последици, настъпването на които е обвързано с приключването на производството по несъстоятелност, а не със срока за предявяване на вземанията на кредиторите по чл.685, ал.1 от ТЗ. Прекратяването на производството по чл.637, ал.2 от ТЗ се постановява от съда при прието вземане съгласно чл.693 от ТЗ, т.е. при липса на спор относно съществуването му.
Следователно правилото на чл.739 ал.1 ТЗ се свързва с последиците на погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, само при вече приключило производство по несъстоятелност, от което следва , че самото пропускане на срока за предявяване на едно вземане не води автоматично до погасяването му, съгласно чл.739 ал.1 ТЗ и не е основание за прекратяване на спряното на основание чл.637 ал.1 от ТЗ исково производство с предмет същото вземане, при положение, че производство по несъстоятелност на длъжника е висящо. Евентуалното погасяване на вземането по чл.739, ал.1 от ТЗ следва да се вземе в предвид, но само ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващо спрямо приключването на производството по несъстоятелност.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, заедно с потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на производството по иска и делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 450 от 29.02.2012 г. по ч. гр.д. № 674/2012 г. на САС, както и потвърденото с него определение на СГС от 29.12.2011 г. по т.д. № 1206 /2011 за прекратяване на производството по иска на „Б.” Европейско дружество със седалище Л. на Р., Ф. срещу [фирма] с правно основание чл.327 от ТЗ.
ВРЪЩА преписката по т.д. № 1206 /2011 по описа на СГС на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: