О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 26.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 3085/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК , образувано по частната касационна жалба на „Технологичен център-Институт по микроелектроника – /ТЦ-ИМЕ/” АД, против Определение №2329 от 24.08.2015г.., постановено по ч.гр.д.№3287/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 12 с-в, с което е потвърдено определение №4706 от 7.07.2015г. за прекратяване на производството по т.д. №3908/2014г. по описа на СГС, т.о, VІ-18 с-в.
В частната жалба на „Технологичен център-Институт по микроелектроника-/ТЦ-ИМЕ/”АД се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като в акта съдът е отразил, че определението е постановено по ч.гр.д.№3287/2014г. вместо по ч.гр.д.№3287/2015г. Същевременно се твърди, че въззивното определението е незаконосъобразно с оглед факта, че дружеството не е било редовно уведомено за указанията на първоинстанционния съд, дадени по чл.129 ал.2 ГПК. Сочи се, че съдията-докладчик не се е съобразил с молбата на ищеца, с която допълнително е посочен съдебен адрес за призоваване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят излага съображения за наличието на общата и допълнителната предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване като поставя следния въпрос: „Налице ли е призоваване в противоречие с разпоредбите на ГПК, след като съдът, въпреки, че констатира, че адресът на дружеството е бил променен, указва връчване на съобщението по делото не по реда на чл.50 ал.2 ГПК, а по реда на чл.50 ал.4 във вр. с чл.47 ал.1 ГПК, въпреки, че не се касае за липса на достъп до офиса на дружеството или на лице, което е съгласно да получи съобщението”. В изложението се цитират извадки от определение №75 от 20.01.2010г. по ч.т.д.№725/2009г. ВКС, І-во.т.о. и от определение №701 от 21.10.2013г. по ч.т.д.№3878/2013г. на ВКС.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С определение от 9.06.2015г., постановено по т.д.№3908/2014г. по описа на СГС, е оставена без движение исковата молба на „Технологичен център-Институт по микроелектроника-/ТЦ-ИМЕ/”АД против [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. С определението на основание чл.129 ал.2 ГПК са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок да представи документ за внесена държавна такса, както и да представи четири броя преписи от исковата молба за ответниците. Съобщението с указанията са изпратени на адреса седалището и адрес на управление по Търговския регистър на ищеца – [населено място], [улица] ет.6. Съобщението е върнато в цялост на 12.06.2015г. с отбелязване, че „по сведение на рецепцията, търсената фирма е напуснала адреса през месец октомври-ноември 2014г.”. С разпореждане от 16.06.2015г. съдията-докладчик е постановил да се изпрати ново съобщение чрез поставяне на уведомление, както и да се уведоми ищеца по електронна поща и по телефон, посочени в Търговския регистър. Съобщението по имейл е изпратено на 17.06.2015г. На 19.06.2015г., е било залепено уведомление на входната врата на бизнес-сградата. Съобщението е върнато на 6.07.2015г. с отразяване, че „до изтичане на срока, никой не се отзовава”. С разпореждане от 7.07.2015г. съдията-докладчик е приел редовно връчване на съобщението по чл.50 ал.2 във вр. с чл.50 ал.4 ГПК. На същата дата е постановено определение за прекратяване на производството по т.д.№3908/2014г. по описа на СГС, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба.
С обжалваното Определение №2329 от 24.08.2015г.., постановено по ч.гр.д.№3287/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 12 с-в, е потвърдено определението за прекратяване на т.д. №3908/2014г. по описа на СГС, т.о, VІ-18 с-в. Въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е спазил стриктно установените съдопроизводствени правила по чл.47 ГПК, чл.50 ал.2 и ал.4 ГПК за връчване на съобщението с указанията по чл.129 ал.2 ГПК
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Не може да се приеме, че обжалваното определение е вероятно недопустимо. Допуснатата от въззивния съд техническа грешка в т.н. „шапка” на определението при изписване на номера на делото – ч.гр.д.№3287/2014г. вместо ч.гр.д.№3287/2015г., не обуславя вероятна недопустимост на акта. Обжалваното определение е валидно – поставено е от законен състав, който се е произнесъл в рамките на своята компетентност по образуваното въззивно производство по частната жалба на ищеца срещу определението за прекратяване на т.д. №3908/2014г. по описа на СГС, т.о, VІ-18 с-в.
От данните по делото, не се установява твърдението на жалбоподателя, че след подаване на исковата молба ищецът е депозирал допълнителна молба, в която е посочил съдебен адрес за призоваване. В тази връзка не би могло да се предполага недопустимост на определението, поради лишаване на ищеца от участие в производството.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос – „Налице ли е призоваване в противоречие с разпоредбите на ГПК, след като съдът, въпреки, че констатира, че адресът на дружеството е бил променен, указва връчване на съобщението по делото не по реда на чл.50 ал.2 ГПК, а по реда на чл.50 ал.4 във вр. с чл.47 ал.1 ГПК, въпреки, че не се касае за липса на достъп до офиса на дружеството или на лице, което е съгласно да получи съобщението” не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е въпросът, обусловил решаващата воля на съда. Действително първоинстанционният съд не е бил длъжен за съобщава на ищеца указанията по чл.129 ал.2 ГПК по реда на чл.47 ал.1 във вр. с чл.50 ал.4 ГПК, доколкото още с връщането на първото съобщение на 12.06.2015г., са били налице условията по чл.50 ал.2 ГПК за фингирано връчване. Обстоятелството, че съдът е положил по-големи усилия от необходимото, за да уведоми ищеца / залепване на уведомление, съобщаване по телефон и чрез имейл/ не прави нередовно връчването по чл.50 ал.2 ГПК. При постановяване на определението за прекратяване първоинстанционният съд се е позовал както на редовно връчване на съобщението по чл.50 ал.2 ГПК, така и на връчване по чл.50 ал.4 ГПК. Аналогично в обжалваното решение въззивният състав е приел редовно съобщаване, както по чл.50 ал.2 ГПК, така и по чл.47 ал.1 във вр. с чл.50 ал.4 ГПК. Когато съдът в решаващите си мотиви е изложил две основания за значимия за делото въпрос и едното основание / в случая – наличието на предпоставките по чл.50 ал.2 ГПК/ е достатъчно на обоснове крайния извод, поставеният въпрос относно второто основание / в случая за приложението на чл.47 ал.1 във вр. с чл.50 ал.4 ГПК/ не е решаващ за формиране на волята на съда по см. на чл.280 ал.1 ГПК и съобразно тълкуването в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2329 от 24.08.2015г.., постановено по ч.гр.д.№3287/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 12 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: