О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 678
София, 26 май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1050/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Н. М. В. от [населено място], чрез адв. Т. И. против решение № ІІ-136 от 01.11.2013 год. по в.гр.д. № 1472/2013 год., с което е потвърдено решението по гр.д. №2470/2012 год. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. М. В. от [населено място] искове против ЧСИ И. П. Б. и Г. С. И. от [населено място] за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 16 414 лв., обезщетение за претърпените имуществени вреди , съставляващи неполучен остатък от продажна цена на недвижим имот по изпълнително дело , мораторна лихва в размер на 1000 лв. за периода от 19.03.2009 год. до датата на исковата молба – 19.03.2012 год. , както и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски .
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът ЧСИ И. П. Б. , чрез адв. С. К., оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.Претендира разноски.
Ответникът Г. С. И. от [населено място], не взема становище.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] също не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси:
1. Следва ли ЧСИ да уведоми лично длъжника за провеждането на публичната продан и за осъщественото изплащане на дълга и наличието на остатък за връщане от продажната цена и едва при невъзможност да връчи лично съобщенията , същите да бъдат връчвани на трето лице по реда на чл. 46 ГПК .
2. Налице ли е редовно уведомяване на длъжника при условие, че уведомяването е извършено по телефон, който не е на длъжника, а на трето за производството лице, без ЧСИ да е направил опит да уведоми длъжника по реда на ГПК.
Според касатора именно в следствие неизпълнение на тези задължения съдебният изпълнител е предоставил възможност на ответника И. да разполага с дължимата като остатък след погасяване на дълга сума, като същата е била изплатена неправомерно по посочената от ответника И. банкова сметка. Счита, че тези въпроси са съществени за разрешаване на спора и неправилните изводи на въззивната инстанция са довели до отхвърляне на предявените искове, както и че тяхното разрешаване е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да възникне отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЧСИ следва да се установят негови неправомерни действия, настъпила вреда от тях и причинна връзка. Посочено е , че вредата следва да е пряка последица от действията или бездействията на ЧСИ. Вредата е пряка ,когато същата не би настъпила ако не е било изпълнено незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от неправомерното действие или бездействие. В случая съдът е приел, че с оглед всички данни по делото ЧСИ не е нарушил ГПК във връзка с уведомяване на ищцата за извършваните по делото процесуални действия в това число и с оглед превеждането на остатъка от получената от публичната продан на процесния недвижим имот сума.Приел е също така обаче, че превеждането на сумата по банкова сметка, на която ищцата е титуляр, само по себе си не представлява вреда за нея. Вредата е настъпила с оглед твърдяното от ищцата изтегляне на сумата от втория ответник, без нейно знание и в негова полза ,което обаче по делото не е установено по категоричен начин, като това е обусловило отхвърлянето на иска и срещу втория ответник.
Следователно формулираните от касатора въпроси не са обуславящи изхода на делото . Същественият фактически извод обусловил изхода на спора по отношение и на двамата ответника е, че по делото не е установено, че преведените по сметката на ищцата суми са били изтеглени от втория ответник без знанието на ищцата тоест, че действително е налице вреда.
С оглед липсата на обуславящ за изхода на делото характер на поставените въпроси касационното обжалване по тях не следва да се допуска.
Съобразно с изхода на настоящото производство Н. М. В. следва да заплати на ЧСИ И. П. Б. направените в производството разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-136 от 01.11.2013 год. по в.гр.д. № 1472/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. М. В. от [населено място] да заплати на ЧСИ И. П. Б. направените в производството разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: