ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 678
София, 26. септември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2583 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 54/24.03.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 73/2016, с което е потвърдено решение № 401/20.10.2015 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 64/2014, с което е уважен предявеният иск за сумата 80.000 лева обезщетение за неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], П., представляван от юрк. Ст. Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните и процесуалноправните въпроси за задължението на съда да определи вярната правна квалификация на иска, за задължителната сила на решението на съда, с което се налага административно наказание по чл. 78а НК, когато ответникът не е участвал в производството по делото, за пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска, както и за елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата К. Б. Д., представляван от адв. Р. М., я оспорва, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, а по същество – въззивното решение е правилно. Претендира направените за касационното производство разноски.
Третото лице помагач ЗК „У.”, С. и заинтересованата страна Д. „С. п.” – Р. не са изразили становище по жалбата в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 8-годишна възраст при игра в безстопанствени камиони, находящи се в неограден имот, в който е имало разположен въздушен електропровод, ищецът е претърпял инцидент, като е бил поразен от електрически ток и в резултат на това му е била причинена средна телесна повреда, за което с влязло в сила решение служителят А. С. Д. – ръководител на КЕЦ – Р. ответното дружество, е бил признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда, поради немарливо изпълнение на занятие, като му е било наложено наказание по реда на чл. 78а НК. Ищецът е претърпял значителни увреждания, които са до живот и са установени от приетата по делото съдебно медицинска-експертиза – изгаряне на ляв долен крайник и двете стъпала, с последваща ампутация на втори пръст на лявата ръка, пръстите от 1 до 4 на двете ходила и тежка контрактура на ляв горен крайник. Съдът е приел, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените вреди е 120.000 лева, но предвид основателността на направеното възражение за съпричиняване, доколкото родителите на ищеца не са упражнили задължението си за надзор над малолетното дете (което след тренировка по борба е отишло да играе на сравнително отдалечено място и се е качило на фургона на изоставен камион, където е поразено от волтовата дъга), поради което е определил, че съпричиняването е в размер на 1/3 и на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 80.000 лева, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на инцидента.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение и са решени в съответствие с практиката на ВКС. По първия повдигнат въпрос, въззивният съд е съобразил установената практика, че съдът е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация, като провери допустимостта на предявения иск. По втория въпрос за задължителната сила на решението на съда, с което се налага административно наказание по чл. 78а НК, когато ответникът не е участвал в производството по делото, е дадено разрешение с решение № 14/04.05.2011 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1493/2009, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика на ВКС. Неучастието на обвиняемия в наказателното производство поради нарушаване на правото му на защита има значение, доколкото опорочава акта на наказателния съд. Във връзка с третия поставен въпрос, за пасивната легитимация на ответното дружество, не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото съдът е съобразил, че възложителят на работа отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя, работника или служителя. Въззивният съд е съобразил установената практика и по четвъртия материалноправен въпрос за елементите на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, че на обезщетяване подлежат вредите, които са в пряка и непосредствена връзка с увреждащото деяние. В. на работа отговаря както в случаите, когато изпълнителят при или по повод изпълнението на възложената работа, действа и от това действие последват вреди, се дължи обезщетение ако действието му е противоправно, както и когато бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши и не е положило дължимата грижа, в случая да се спазят изискванията за осигуряване на техническа изправност и безопасност на енергийните обекти и съоръжения.
При този изход на делото на ответника по касацията, следва да бъде присъдена сумата 4.300, 00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/24.03.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 73/2016.
ОСЪЖДА [фирма], П. да заплати на К. Б. Д., чрез законния му представител Б. М. Д. сумата 4.300,00 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.