О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
гр. София, 28.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2613/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на външните работи, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. В. против решение № 2074 от 07.03.2016 г., постановено по гр. д. № 131/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав.
С обжалваното решение, Софийски градски съд e потвърдил решение № II – 126 – 99 от 13.10.2015 г., постановено по гр. д. № 24363/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е отменено дисциплинарното уволнение на Д. Г. С., извършено със Заповед № ЧР – 95 – 0054 от 27.03.2015 г. на министъра на външните работи, ищцата е възстановена на длъжността „главен специалист“ в Министерството на външните работи, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът е осъден да заплати на Д. Г. С. сумата от 2 625, 48 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 31.03.2015 г. – 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2015 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че събирането на информация за здравословното състояние на служителя не води пряко до нарушаване закрилата на чл. 333 КТ. Въпросът за знанието или незнанието от страна на работодателя е от значение само когато е установено по безспорен начин заболяването на служителя. Твърди се, че при липсата на доказателства за наличието на заболяване, съдът е бил длъжен да приеме, че такова не е било налице към момента на уволнението.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните формулирани правни въпроси:
(1) „Правно релевантно ли е за законосъобразността на уволнението обстоятелството, че за работника или служителя липсва задължение да уведомява работодателя си предварително за болести, даващи право на закрила, а за работодателя съществува такова задължение, което не е изпълнено, ако служителят не е страдал от такова заболяване към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?“. Твърди се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 168 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 1113/2011 г., решение № 247 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 960/2010 г., ГК, III ГО.
(2) „На основание чл. 12, ал. 2 вр. с Приложение № 5 към Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, допустимо ли е да се направи извод, че лице, което веднъж е страдало от онкологично заболяване, цял живот се счита за болно, въпреки че са налице доказателства за извършено лечение?“. Подържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
(3) „Допустимо ли е при липсата на оспорване на определено обстоятелство по делото – онкологично заболяване, предвид представени в хода на делото документи за наличие на заболяване към 2005 г., съдът да направи заключение за знание на този факт от страната с обратна сила?“. Касаторът подържа, че този въпрос е от значение за изхода по делото, тъй като давайки положителен отговор на него, въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на работодателя, произтичащи от разпоредбата на чл. 333 КТ. Твърди се, че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Д. Г. С., чрез адвокат В. Б. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, като същевременно излага твърдения за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 333,ал.1т.3 КТ при дисциплинарно уволнение работодателят следва да изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки случай, когато работник или служителят страда от заболяване посочено в Наредба на министъра на здравеопазването.Съгласно чл.1,ал.1,т.3 от Наредба №5 за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила , такова разрешение следва да се иска, когато работникът или служителят страда от онкологично заболяване. Прието е , че закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер съгласно чл. 333,ал.1 КТ .С оглед на това за прилагането на разглежданата закрила е достатъчно към момента на връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по наредбата.Закрилата отпада само когато работникът или служителят умишлено е въвел работодателят в заблуждение като след поискване е дал невярна информация, че не страда от заболяване по наредбата . В тази насока въззивният съд се е позовал на редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер.
При тези принципни съображения въззивният съд е приел, че в случая ищцата се е ползвала от закрилата по чл. 333,ал.1 КТ, доколкото през 2005 г. същата е претърпяла оперативна интервенция във връзка с онкологично заболяване , което обстоятелство е било известно на работодателя. Същевременно ангажираните по делото доказателства не установяват, че ищцата е окончателно излекувана и не страда от онкологично заболяване към момента на дисциплинарното уволнение. Посочено е , че наличието на злокачествено онкологично заболяване изисква доживотно системно медицинско наблюдение/ чл.12,ал.2 във вр. с Приложение №5 към Наредба №39 /16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспанзеризация/ като извършеното след уволнението молекулярно изследване с дата 22.09.2015 г. е установило наличие на зараза с вируса на НВV, с тип висок риск 16, по повод на който е била извършена и оперативната интервенция през 2005 г. При тези данни и доколкото не се спори, че работодателят не е искал разрешение от Инспекцията по труда за уволнението ,съдът е приел, че същото е извършено при нарушение на закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ и е незаконно.
При тези решаващи мотиви следва да се посочи, че първият поставен въпрос е формулиран некоректно. Като предпоставка на същия е заложено обстоятелството, че служителя не е страдал от заболяване по Наредба №5.В решението,както се посочи е прието точно обратното, а именно , че съвкупната преценка на данните по делото сочат на извода, че към момента на уволнението ищцата е страдала от онкологично заболяване. С оглед на това въпросът така, както е формулиран не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция и това е достатъчно основание да се приеме, че същият няма характер на правен въпрос по см. на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК и да не се обсъжда изпълнението на допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По отношение на въпрос №2 и 3 ГПК следва да се посочи, че касаторът бланкетно, без каквато и да било обосновка се е позовал на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК / когато формулираните правни въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото./Съгласно разясненията дадени в т. 4 от ТР №1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото когато законите са непълни, неясни и противоречиви за се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъда тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил кои законови разпоредби , които имат връзка с поставените въпроси са непълни или неясни, или коя е практиката, която се налага да бъде изоставяна, предвид промените в законодателството и обществено- икономическите условия в страната. При липса на такава обосновка съдът не може да направи извод за изпълнение на посоченото допълнително основание по отношение на тях .Независимо от казаното следва да се посочи и това, че въззивният съд не е направил извода си за здравословното състояние на ищцата единствено въз основа на цитираната нормативна разпоредба,а въз основа на всички доказателства по делото като се е позовал на разпоредбата за да изтъкне спецификата на заболяването/въпрос №2/и по този начин да подкрепи направения от него извод. Следва да се посочи и това, че въпрос №3 е и неясно формулиран.
С оглед на изложеното не са изпълнени изискванията , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2074 от 07.03.2016 г., постановено по гр. д. № 131/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: