О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С., 29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 885 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 6586 от 25.VІІ.2012 г. на М. В. Н. от С., подадена против въззивното решение № 184 на Плевенския ОС, ГК, от 3.V.2012 г., постановено по гр. дело № 141/2012 г., с което е бил отхвърлен нейният положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен срещу Г. З. Ц. от [населено място] относно съществуването на нейно вземане срещу последния в размер на 6 000 евро по запис на заповед от 18.І.2010 г., за която сума РС-Плевен по ч. гр. д. № 1510/2011 г. я е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, но не по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, а по реда на чл. 410 ГПК.
Оплакванията на касаторката Н. са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което тя претендира касирането му. В жалбата се инвокират доводи, че между страните по делото не е било спорно обстоятелството, че процесният менителничен ефект е с падеж на датата 30.ХІІ.2011 г., поради което извършеното от въззивния съд позоваване на разпоредбата на чл. 538, ал. 2 ТЗ било „несъотносимо към предмета на делото”
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение Плевенският ОС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно: „Допустимо ли е въззивната инстанция да основава решението си на изводи, които не кореспондират с изявленията на страните в първоинстанционното производство и на другите факти, които са безспорно установени по делото, вкл. при липса на спор относно процесния запис на заповед и неговите реквизити?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация /и по иска/ Г. З. Ц. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на Плевенския ОС /не и по допустимостта на касационния контрол/, изрично поддържайки, че по делото не била приложена ценната книга от 10 януари 2010 г. /дата посочена в титулната част на исковата молба/, въз основа на която е била издадена в полза на Н. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Поради това ответникът Ц. претендира потвърждаване на въззивното решение и присъждане на разноски, но без да е представил доказателства такива да са били реално направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на М. В. Н. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли положителния установителен иск на настоящата касаторка срещу Г. Ц., Плевенският ОС е приел, на първо място, че процесен е не запис на заповед от 10.І.2010 г., а този, приложен към исковата молба на Н. – от 18.І.2010 г. с нотариална заверка на подписа на издателя Ц. от същата дата /18 януари 2010 г./. На второ място, въззивната инстанция е констатирала, че същият менителничен ефект „е редовен от външна страна”, съдържа клаузата „без протест и без разноски”, както и че издателят му възразява единствено досежно това ценната книга да е била надлежно предявена за плащане, а в случая липсвало отбелязване върху самата нея същата да е била предявявана на издателя й. Своевременно, в своя отговор по исковата молба /вх. № 9495/20.VІ.2011 г./ ответникът Г. З.. Ц. е възразил – по реда на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК – че до предявяване на процесния запис на заповед от 18.І.2010 г. не се е стигнало, защото посочената в него сума е била изплатена изцяло, а не частично, както е поддържала ищцата Н.. Изложеното налага извод че формулираният в изложението й към жалбата процесуалноправен въпрос въобще не е бил предмет на произнасянето на Плевенския ОС с атакуваното въззивно решение. Безпредметно е при това положение обсъждането на приложно поле на касационния контрол, вкл. в хипотезата по т. 3 на чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 184 на Плевенския окръжен съд, ГК, от 3.V.2012 г., постановено по гр. дело № 141/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2