О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
Гр.София,05.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 456/2017 г.
За да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище П. срещу Решение № 212/ 30.9.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по т.д.№ 180/2016 г., с което е отменено решението на Плевенския окръжен съд по т.д.н.№ 138/2015 г. в ЧАСТТА, с която е определена начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството-касатор и вместо нея е определена като начална дата 26 май 2014 г. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон в обжалваната му от длъжника част. Претендира се отмяната му в описаната част и определяне за начална дата на неплатежоспособността 30 април 2015 г. – датата определена от съда по несъстоятелност. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси:
1/ Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено плащане по вземането на определен кредитор и
2/Следва ли съдът служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност и в частност кое именно спиране на плащанията е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност.
[фирма] не е взело становище по касационната жалба в срока за отговор.
Присъединеният кредитор [фирма], в несъстоятелност, изразява становище, че не са налице основания за допускане на решението на въззивния съд до касация в обжалваната му от длъжника част.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Великотърновския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да отмени решението на Плевенския окръжен съд в частта относно началната дата 30 април 2015 г. и да определи за начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на дружеството-длъжник 26 май 2014 г., въззивният съд е приел въз основа на експертизите, допуснати и изслушани в първоинстанционното производство, че общото икономическо състояние на длъжника, изследвано в периода 2007 – 2015 г., и коефициентите за ликвидност през същия период дават основание да се приеме по-ранна дата от определената от ПОС начална дата на неплатежоспособност и свърхзадълженост – 30 април 2015 г. Като е посочил, че коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица за периода 2007-2014 г. съгласно констатациите на в.л.Т. И. и по балансите на дружеството, заверени от одитор, а показателите за финансова автономност и задлъжнялост за целия период са отрицателни величини, въззивният съд е заключил съобразно резултатите от експертния финансов анализ, че дружеството е декапитализирано, имуществото му не е достатъчно да покрие задълженията му при съотношение 0,25, финансовите му затруднения са трайни и непреодолими от 2014 г., същото е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост от 26 май 2014 г., когато окончателно е спряло обслужването на задълженията си, спирайки плащанията по три договори за банков кредит. С тях са погасени частично задължения за лихви към присъединения кредитор [фирма].
Мотивите на обжалваното решение съдържат отговор на релевантните за спора правни въпроси за кредиторите, въз основа на които се преценява началната дата на неплатежоспособност като обективно финансово състояние на длъжника. Те не са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, в която е застъпено становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа на преценката за цялостното икономическо състояние на предприятието-длъжник с оглед показателите за ликвидност, ефективност и финансова автономност и момента на спиране на обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. Към момента на неизпълнението на изискуемо задължение следва да е налице невъзможност за плащане като обективно състояние, установено след анализ на събраните доказателства. В процесния случая експертизата, изслушана в първоинстанционното производство, е изследвала коефициентите за ликвидност и финансова автономност на дружеството-длъжник, които са най-точният показател настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент. Засиленото служебно начало е приложимо и за двете инстанции в производството по несъстоятелност, но в случая действителното икономическо състояние на длъжника е изследвано задълбочено от съда по несъстоятелност за продължителен период и не е останало неизяснено през всички години на изследвания период коефициентите за ликвидност са под 1 и бележат трайна тенденция към влошаване и приближаване до 0. Така например към 31.12.2013 г. коефициентът за обща ликвидност е 0,1617, към 31.12.2014 г. – 0,0022, а към 31.10.2015 г. – 0, 0001. Изследваните от в.л. Т. И. показатели за финансова автономност са отрицателни величини през целия период и сочат на декапитализация на дружеството. Съгласно одиторските доклади за 2013 и 2014 г. същото е реализирало нетна загуба за съответната година и текущите му пасиви надвишават сумата на активите му. Началната дата на неплатежоспособността е определена в съответствие с изведените критерии – цялостно финансово състояние и показатели за ликвидност като количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, поради което не може да се приеме, че формулираните правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана по чл.290 ГПК, включително и с представените от касатора решения.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице допълнително селективно основание за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Второто допълнително основание е бланкетно посочено – жалбоподателят не е изложил съображения по т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК относно значението на релевантните по делото въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а и по въпроса за началната дата на неплатежоспособността има трайно установена съдебна практика.
Жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 212/30.9.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по т.д.н.№ 180/2016 г. в частта относно определянето на началната дата на неплатежоспособността.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: