ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 678
София, 05.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1379 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. М. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 19.ІV.2011г. по в.гр.д. № 11909/2010г.
Ответниците по касационната жалба А. С. С., С. К. Д. и П. К. К., трите от София, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за нейната недопустимост, без изложени конкретни доводи за това, както и за недопускане на касационно обжалване.
Третото лице – помагач [фирма] не е дало отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от заинтересована страна по делото, в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и срещу въззивно решение, с което е разрешен спор с цена на иска с размер над 5000лв.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 02.VІІІ.2010г. по гр.д. № 53535/2009г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу А. С. С., С. К. Д. и П. К. К. искове за установяване, че ответниците дължат на дружеството 8367.66лв., представляващи стойността на потребена топлинна енергия за периода февруари 2000г. – април 2008г. за топлоснабден жилищен имот в ,[жк][жилищен адрес], ведно със законната лихва от 18.ХІІ.2008г., както й 2897.62лв. мораторна лихва.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била тежестта, не е установил по делото договорно правоотношение между него и наследодателя на ответниците К. Д. С., че е доставена топлоенергия до имот на потребителя и че ответниците са приели наследството като съвкупност от права и задължения; от представените по делото срочна настанителна заповед и от протокола на общото събрание на входа през 2002г. не се установява С. да е бил потребител на топлоенергия през процесния период за процесния апартамент – по извлечението от акта за смъртта на последния постоянният му адрес е бл.88 в[жк], а претенцията е за топлинна енергия за бл.156.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд неправилно тълкувал разпоредбата на пар.1 т.42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, според която „потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Неправилното тълкуване на закона било повод за упражняване на основната функция на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото. Налице било основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като било необходимо произнасянето на съда по материалноправен въпрос, свързан с непълнота на правната уредба, както и за неправилното й тълкуване, с оглед отстраняването или изясняването на тази непълнота по пътя на правилното тълкуване на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е поставил по посочения начин правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили решаващите му сами по себе си изводи по спора – че ищецът не е установил наследодателят да е бил потребител на топлинна енергия за процесните период и апартамент, че му е била доставена топлинна енергия и че ответниците са приели наследството му като съвкупност от права и задължения. Твърдяното в изложението и релевирано като основание за допускане на касационно обжалване неправилно тълкуване на даденото в пар.1 т.42 от ДР на ЗЕ легално определение на понятието „потребител на енергия за битови нужди” всъщност е оплакване за неправилно приложение на материалния закон, следователно то представлява основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, което, обаче, се подлага на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. Следва да се посочи, че съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е обосновал наличието на нито една от тези хипотези, обуславящо твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, АО ІІІ – Г състав, постановено на 19.ІV.2011г. по гр.д. № 11909/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: