11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№678
[населено място] 05.08.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на девети февруари,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1865 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Х. И. и Ф. М. И. против решение № 116 / 24.01.2014 год. по гр.д.№ 2498 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 15.04.2013 год. по гр.д.№ 4966/2011 год. на Софийски градски съд,ГК и са отхвърлени предявените от касаторите против ЗДИ [фирма] активно субективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ,за осъждане ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на 70 000 лева,за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Ф. Ш. И., настъпила в причинна връзка с предизвикано по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„,лек автомобил.Обезщетенията се претендират в допълнение към вече изплатени от застрахователя на всеки от тях по 30 000 лева,на основание сключени от пълномощник на ищците споразумения / извънсъдебни спогодби /.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неразгледани всички релевирани от ищците доводи относно действителността и правните последици на сключените споразумения със застрахователя : нищожност поради липса на съгласие /1/, вкл. предвид непредставен оригинал на представено в копие и оспорено на това единствено основание пълномощно на адв.П.С., договарял от името и за сметка на касаторите,както и предвид превишаване обема на представителната власт с договаряне на непосочен изрично от упълномощителите размер на обезщетението / 2 / ; непротивопоставимост спрямо упълномощителите на сключената сделка,предвид договаряне във вреда на представляваните, на основание чл.40 ал.1ЗЗД / 3 /, както и нищожност,поради противоречие на сключените споразумения с материалния закон – чл.52 ЗЗД и чл.365 ЗЗД, по който довод въззивния съд е приел ,че преценката за адекватност на договореното в споразуменията обезщетение не подлежи на контрол на основание критерия за справедливост,въведен с чл.52 ЗЗД,както и че е налице действителна извънсъдебна спогодба, като съдържаща взаимни отстъпки на всяка от страните, по смисъла на чл.365 ал.1 ЗЗД.Съображения за касационния довод „необоснованост„ на въззивното решение – противоречие на формираните правни изводи с принципите на логиката, научни правила и опита – не са наведени.
Ответната страна – Д. [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване в подробно мотивиран отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците претендират допълнително обезщетение за търпими от смъртта на 30 – годишния си син – починал при ПТП , причинено по вина на застрахован при ответното дружество лек автомобил – неимуществени вреди,в размер от по 70 000 лева всекиму, при изплатени от застрахователното дружество обезщетения от по 30 000 лева за същите неимуществени вреди.Изплащането е извършено въз основа на споразумения,сключени от пълномощник на ищците – адв. П. С., в текста на които е посочено , че „ представляваният приема определеното от комисията при З. „Д. – Общо застраховане„ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева , съгласява се с него и няма други претенции към застрахователното дружество по повод претърпените вреди при ПТП, станало на 07.05.2006 година „. В исковата молба ищците са сочили, че не са упълномощавали адв.С. сам да определя дължимото им се обезщетение по размер / за което сочело и първоначалното завеждане на молба за обезщетяване от по 100 000 лева всекиму от пострадалите от пълномощника /, поради което и сключената спогодба е нищожна , като сключена при липса на съгласие,предвид превишаване обема на представителната власт и противоречие със закона – доколкото размерът от 30 000 лева противоречи на принципа за справедливо обезщетяване на вреди , въведен с чл. 52 ЗЗД. Считат,че въведеният в споразумението текст за съгласие с определеното обезщетение и липса на други претенции по повод претърпени от същото ПТП вреди,съставлява предварителен отказ от права,който е недействителен.С допълнителна искова молба ищците са се позовали на непротивопоставимост спрямо тях на сключените от пълномощника им споразумения,като сключени при договаряне със застрахователя във вреда на представляваните,съгласно чл.40 ЗЗД.Фактът на упълномощаването,следователно, не се оспорва от ищците, а единствено съдържанието на пълномощните и то в аспект на непосочен от упълномощителите размер на договоримо със застрахователя обезщетение,с довода че упълномощаване за определянето му по свободно усмотрение на пълномощника,е недопустимо, доколкото се касае за лични, непрехвърлими,неимуществени права.В хода на производството ответното дружество е представило пълномощните на адв. С. в копие, с допълнителния отговор на исковата молба. С молба преди първото редовно съдебно заседание по делото ищците са оспорили формално истинността на представеното копие от пълномощно / без съображения, че представеното не кореспондира с действително даденото от тях на адв.С.,каквото принципно не оспорват / и на основание чл.183 ГПК са изискали оригинала му, какъвто ответното дружество не е представило. Тъй като първоинстанционният съд частично е уважил исковете / до размер на сума от по 50 000 лева за всеки от ищците /, въззивното обжалване е образувано по въззивни жалби на всяка от страните.
За да отхвърли исковете,въззивният съд се е ограничил до разглеждане доводите на ищците за приложението на чл.52 ЗЗД, приемайки че разпоредбата е неприложима към извънсъдебните спогодби, каквито по същество са сключените споразумения и които,съдържайки отстъпки на всяка от страните / за застрахователя – от правото му да предяви обичайните си възражения срещу основателността на претенциите, провокирайки исков процес /, са в съответствие с чл.365 ал.1 ЗЗД.Приел е също така,че с получаване на определените от застрахователя обезщетения в размер от по 30 000 лева, ищците последващо , в съответствие с чл.42 ал.2 пр. първо ЗЗД , са потвърдили сключените от пълномощника им споразумения, т.е. и ако действията му са били без надлежна представителна власт, същите следва да се считат потвърдени и с това – преодоляна висящата недействителност на спогодбите.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи на ищците относно действителността и правните последици на сключените със застрахователя, чрез пълномощник, извънсъдебни спогодби,вкл. относно представителната власт на подписалия ги пълномощник ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 7/ 1965 год.,ППВС № 1/1953 год., реш. № 93 по т.д.№ 808 / 2009 год. на І т.о. ВКС, реш. № 125 по гр.д.№ 534 / 2011 год. на ІV г.о. ВКС, реш.№ 388 по гр.д.№ 1975 / 2010 год. на ІV г.о. , реш.№ 200 по гр.д.№ 2254 / 2013 год. на ІІ г.о. на ВКС;2/Как следва да бъде обоснован извод за наличие на представителна власт,за подписване на споразумение от пълномощник,писменото доказателство за която упълномощителна сделка е оспорено по реда на чл.183 ГПК и след задължаване противната страна за представяне оригинала на пълномощното, такъв не е представен ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,съответно : по т.1 – с т.19 от ТР № 1 / 2001 г. по тълк.дело № 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС , реш.№ 173 / 2012 год. на ІV г.о. , реш.№ 231 по т.д.№ 325 / 2010 год. на ІІ т.о., а по т.2 – с реш.№ 336 по гр.д.№ 855 / 1999 год. на І г.о. ВКС, реш.№ 374 по гр.д.№ 258 / 94 год. на 5-членен състав на ВКС , реш.№ 367 по гр.д.№ 7548/ 1956 год. на ІV г.о. и реш.№ 651 по гр.д.№ 372 / 1985 год. на ІІ г.о. ВС ; 3 / Приложим ли е критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при предявен пряк иск по чл.266 ал.1 КЗ срещу застраховател,при постигнато между пълномощник на пострадалите и застрахователя споразумение за доброволно изплащане на обезщетение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с ППВС № 4 / 1968 год., ППВС № 4 / 1961 год. и ППВС № 5 / 1969 год. , ТР № 2 / 06.06.2012 год. и реш.№ 125 по гр.д. № 534/2011 год. на ІV г.о. на ВКС, както и с формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ; 4 / Допустимо ли е договаряне размера на обезщетение за неимуществени вреди в спогодби,сключени между застраховател и пълномощник на пострадалите и правоимащи лица,предвид строго личния характер на неимуществените вреди и може ли друг освен съда, да формира критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД? Какъв следва да е обема на представителната власт на пълномощника и ако същият е излязъл извън нея – действително ли е споразумението ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : реш.№ 281 по гр.д.№ 1240 / 2011 год. на ІV г.о., реш.№ 831 по гр.д.№ 2807 / 2008 год. на ІV г.о., реш.№ 411 по гр.д.№ 252 / 2010 год. на ІІ г.о. и реш.№ 330 по гр.д.№ 1451 / 2008 год. на ІІІ г.о. ВКС, както и с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 5/ Действителна ли е спогодба, която не съдържа конкретизация на вредите и изявление на пострадалия, че е напълно удовлетворен от размера на обезщетението , което покрива всички вреди от ПТП ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , противоречие с реш.№ 204 по гр.д.№ 220 / 2010 год. ІV г.о., реш.№ 147 по т.д.№ 333 / 2012 год. на І т.о. и реш.№ 166 по т.д.№ 822 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС ; 6 / Следва ли получаването от пострадалите на суми,на основание подписани от представител без представителна за тях власт споразумения със застрахователя , да се приравни на последващо одобрение по смисъла на чл.42 ал.2 пр.първо ЗЗД ? Кога и по какъв начин следва да бъде изразено съгласието, респ. противопоставянето на подписаните без представителна власт споразумения със застрахователя ? – въпросът отново обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с реш.№ 505 по гр.д.№ 741 / 2010 год. на ІІ г.о., реш.№ 224 по гр.д.№ 264 / 2012 год.на ІІ г.о., реш.№ 439 по гр.д.№ 23 / 2011 год. на І г.о. ВКС, както и с реш.№ 245 по гр.д.№ 643 / 1998 год. на ІІ т.о. ,в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК; 7 / Действително ли е споразумение със застраховател, в което липсва яснота относно правното положение отпреди сключването на спогодбата , размера на направената отстъпка и не се съдържа изрично волеизявление за опрощаване на дълга, по смисъла на чл.108 ЗЗД, за разликата до действителния , а не договорения със спогодбата , размер ? Допустимо ли е отстъпката на застрахователя да се изразява в „ отказа му да поддържа обичайните възражения срещу преките искове на пострадалите „ и ако е допустимо – следва ли да се упомене изрично в текста на спогодбата или може да се извлича чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД ? Представлява ли изразът на пълномощника – че пострадалият няма други претенции към застрахователя – отстъпка по смисъла на чл. 365 ал.1 ЗЗД и изявява ли удовлетвореност от предложения размер ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – с опр.№ 575 по т.д.№ 1135 / 2010 год. на І т.о.,реш.№ 166 по т.д.№ 822 / 2011 год. на ІІ т.о., реш.№ 349 по гр.д.№ 453 / 2010 год. на ВКС и реш.№ 1237 по т.д.№ 2480 / 1994 год. на V г.о. на ВКС; 8 / Налице ли е предварителен отказ от иск в споразумение между пострадал,представляван от пълномощник и застраховател,ако е заявено ,чрез пълномощника, че пострадалият няма други претенции към застрахователя и може ли това изявление от пълномощника да се направи без изричното му упълномощаване за това от представлявания ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , поради противоречие с реш.№ 1123 по гр.д.№ 1615 / 2011 год. на Софийски апелативен съд и реш. № 780 по н.д.№ 751 / 1995 год. на ІІ н.о. ВКС; 9/ Налице ли е договаряне във вреда на представлявания, на основание чл.40 ЗЗД,когато сключените със застрахователя споразумения за обезщетяване на неимуществени вреди са за размери, значително по-ниски от заявените от сключилия ги пълномощник първоначални размери на претендирани обезщетения и какъв е допустимия размер на взаимните отстъпки,които пълномощникът може да направи, така че да не биха били увредени интересите на представляваните от него лица ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с реш.№ 223 по гр.д.№ 6158 / 2007 год. на І г.о. и реш.№ 160 по гр.д.№ 325 / 2004 год. на ІV г.о. на ВКС , както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш. № 361 по гр.д.№ 1077 / 2010 год. на ІV г.о. и реш.№ 934 / 2010 год. на ІV г.о. ВКС.
Предвид преждепосочените решаващи мотиви на въззивното решение,въззивният съд не е давал отговор на формулираните по-горе втори и девети въпроси,независимо че доводи с предмет, кореспондиращ със съдържанието на втори, но не и на девети въпрос , ищците са въвели своевременно в процеса, в защитната си теза относно действителността на сключените със застрахователя споразумения и правните им последици. Следователно,така формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – макар включени в предмета на спора, не са обосновали решаващите мотиви на въззивното решение – и това е достатъчно за необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване по тях, като анализирането на допълнителния селективен критерий по същите е излишно, а и невъзможно при липсата на релевантен правен въпрос. Следва да се съобрази и следното :
Девети въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,не само поради неразглеждането на такъв предмет от въззивния съд, а и поради това, че доводите основани на разпоредбата на чл.40 ЗЗД , не са допустимо въведени в предмета на спора – не съставляват допустимо съдържание на допълнителен отговор на искова молба по смисъла на чл.372 ГПК,а и по начало не съдържат релевантни за приложение на разпоредбата обстоятелства по фактическия състав на относителната недействителност.Чл.40 ЗЗД предполага воля на всяка от страните по сделката, за увреда на представлявания, респ. форма на вина – умисъл или груба небрежност,а обстоятелства относно такава по отношение на застрахователя изобщо не са сочени.Страната изхожда единствено от разликата между първоначално предявеното от пълномощника обезщетение от 100 000 лева и последващо приетото със спогодбите обезщетение от 30 000 лева, което и ако би било изобщо годно,за извод относно намерението за увреда на представлявания, обстоятелство , е такова само по отношение на пълномощника, не и на противната страна.В реш.№ 841 по гр.д.№ 3530 / 2008 год. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че приложението на чл.40 ЗЗД изисква доказване, при това от представлявания,на сключено между представляващия го и противната страна споразумение за увреда,макар изводимо и от косвени доказателства, както и недобросъвестност на договарящата с пълномощника страна .
Въпрос втори не кореспондира с фактологията на спора, в който процесуалното действие по чл.183 ГПК и изключването на представеното от ответника в копие пълномощно на представлявалия ищците пред застрахователя пълномощник,не може да се разгледа самостоятелно извън заявеното в исковата молба неоспорване на факта на упълномощаване на адв.С. от страна на ищците и оспорване представителната му власт единствено досежно обхвата на упълномощаването,с твърдението че не е съдържало упоменат от ищците размер на справедливо за търпимите от тях болки и страдания обезщетение,като представеното в копие пълномощно не опровергава това твърдение В този смисъл, въпросът за „доказването на представителната власт на пълномощника на ищците„ , при формалната липса на писмен документ по делото,материализиращ упълномощаването,се явява ирелевантен за спора,с оглед въведения именно от ищците предмет на същия.
С оглед преждеизложеното – относно процесуалната незаконосъобразност на приобщаването на втори и девети въпроси към предмета на спора,първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,което изключва необходимостта , а и възможността за преценка на сочения допълнителен такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл изрично единствено по законосъобразно въведеното в процеса възражение,че липсата на изрично посочен в пълномощното размер,за който пълномощникът следва да договаря от името и за сметка на упълномощителите, опорочава действителността на сключената със застрахователя спогодба до степен на нищожност,поради липса на съгласие.Когато действията на лице,действащо като пълномощник ,са без представителна власт или при превишаване на предоставената,е налице хипотеза на висяща недействителност по смисъла на чл.42 ал.1 ЗЗД .Доколкото въззивният съд е приел ,че с извършеното действие по приемане на уговореното със спогодбата обезщетение от по 30 000 лева, всеки от ищците е потвърдил действителността й, съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД,то същият е ирелевирал основанието за висящата й недействителност и този е именно решаващият му извод по приложението на чл.42 ЗЗД,с оглед съдържанието на пълномощното на адв.С..По приложението на чл.42 ал.2 ЗЗД е формулиран шести въпрос.
Трети въпрос е правно неиздържан , както и квалификацията на сделката като противоречаща на закона – чл.52 ЗЗД , поради договарянето на изключително несправедлив размер обезщетение.Касае се за нищожност поради противоречие с добрите нрави , каквото с оглед правните си изводи съдът е отрекъл, макар мотивирайки се въз основа на неправилната квалификация на ищците.Именно с оглед правилната такава, обаче, следва да бъде формулиран и обоснован правен въпрос и докато с направеното уточнение би могло да се приеме, че общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК въпросът удовлетворява, то необоснован се явява допълнителния селективен критерий със сочените : ППВС № 4 / 1968 год., което / т.11 / съдържа указания до съдилищата при мотивирането на справедлив размер обезщетение и очевидно е неотносимо към формиране свободната воля на страни по сделка ,каквато е и спогодбата; ППВС № 4 / 1961 год. – по идентични съображения и ППВС № 5 / 1969 год. – съставляващо задължителен отговор по въпроса за кръга от легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт лица, разгледан и в ППВС № 4 / 1961 год. , реш.№ 125 по гр.д.№ 534 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС е задължителна съдебна практика по съвършено различен процесуалноправен въпрос : „ за правомощията на въззивния съд и длъжен ли е той, когато пререшава спора,,да обсъди всички доказателства по делото, вкл. приетите от първоинстанционния съд „.Действително мотивите на решението съдържат и извод,че за действителността на съдебната спогодба се прилага общия принцип за договаряне в съответствие с добрите нрави, за който съдът следи служебно.В настоящата хипотеза,обаче, това би бил допустим довод само ако би бил кумулативно твърдян с наличието на действително пълномощно за договаряне в този размер или неограничено / какъвто е случая / пълномощно при сключена от пълномощник сделка. Възражение основано на чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД е допустимо при действително формирана воля,противопоставима на упълномощителя,но противоречаща на принципа за съответствие с добрите нрави.Очевидно не в такава кумулативност я твърдят ищците,поради което и въззивният съд се е ограничил да посочи, че личната преценка за справедливо по размер обезщетение не е подвластна на правилото на чл.52 ЗЗД.
Преждеизложеното е относимо и към групата въпроси под № 4. Пита се по същество какво трябва да е съдържанието на пълномощното за сключване спогодба за обезщетяване на неимуществени вреди и ако не съдържа размер на дължимо обезщетение,действително ли е упълномощаването, респ. налице ли е превишаване на представителната власт при договаряне на обезщетение в занижен , спрямо действително справедливия ,размер.Вече се посочи,че касаторите смесват понятия и основания за недействителност. В първата си част – действителност на упълномощаването при непосочен в пълномощното размер – въпросът е релевантен. Доколкото въззивният съд не е санкционирал действията на пълномощника като такива без представителна власт, очевидно същият приема за действително пълномощно без посочен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като почиващо на личната , субективна преценка на пострадалия. Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не е обоснован с допълнителния такъв : в реш.№ 281 по гр.д.№ 1240 / 2011 год. на ІV г.о. ВКС е даден отговор на въпроса как се тълкува понятието „ неимуществени вреди „ подлежащи на обезвреда по реда на чл.2 т.2 от ЗОДОВ ; в реш.№ 831 по гр.д.№ 2807 / 2008 год. на ІV г.о. е даден отговор на въпроса действително ли е упълномощаване за сключване на договор за ипотека , когато в пълномощното не е посочен размера на обезпечения заем, размера на неустойката и имота,който ще послужи за обезпечение чрез договор за ипотека; в реш.№ 411 по гр.д.№ 252 / 2010 год. на ІІ г.о. отново се дава отговор за вида и обема на представителната власт при разпореждане с вещни права.Решение № 330 по гр.д.№ 1451 / 2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС е казуална съдебна практика и не разкрива необходимия, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, обективен идентитет в относимите по същото и по настоящото дело факти, нито обоснованост на един и същ , но в противоположен смисъл, правен въпрос,доколкото в цитираното решение се коментира недействителност на доброволна делба на земеделски земи, като договор сключен при превишаване на представителната власт на пълномощника / заявил от името на упълномощителите отказ от получаване в дял или уравнение /, а не договаряне на обезщетение за неимуществени вреди. Във втората си, уточнена от състава по настоящото дело ,част въпросът се покрива с този по п.3.Договарянето в несправедлив спрямо действително търпимите неимуществени вреди размер предпоставя нищожност поради противоречие с добрите нрави,но такъв довод не се кумулира с възражение за превишаване представителната власт или за действие без упълномощаване.Няма и обоснован допълнителен селективен критерий.
Въпрос пети по същество се инкорпорира във въпрос осми – относно тълкуването на съдържанието на спогодбата, като включваща и отказ от бъдещи претенции и доколко това изявление съставлява предварителен отказ от иск,което е недопустимо, поради което и сочените в обосноваване допълнителния селективен критерий по въпрос пети съдебни актове, ще бъдат съобразени при произнасянето по въпрос осми.По тези два въпроса настоящият състав съобрази следното:
Предварителен отказ от право е отказ,материализиран преди възникванено му, в случая – преди реализиране на фактическия състав за възникване на отговорността за застрахователя,поради което фактическата обстановка по спора изключва наличието на предварителен отказ от право на иск за обезщетение,респ. изключва релевантността на тези въпроси.Оттук насетне,значимо е доколко съдържанието на спогодбата изразява съгласие за обезщетяване на всички вреди или пострадалите са запазили правото си да претендират разлика до друг справедлив размер, както и изводим ли е от съдържанието на договора обхвата и вида на обезщетимите вреди.Следователно, отговорите на така формулираните в п. 5 въпроси предпоставят тълкуване конкретната воля на страните,съобразно конкретното съдържание на сделката,т.е. са фактологични, а не правни въпроси,евентуално биха обосновали материалноправен въпрос, но свързан с тълкуването и принципите му съгласно чл.20 ЗЗД.Не се явява обоснован общия селективен критерия по чл. 280 ал.1 ГПК.При това ,да се отговори директно на поставените въпроси,по начина по който са формулирани,означава да се приемат за налични предпоставки, включени в самите въпроси, в противоречие с изводите на въззивния съд.
Шестият въпрос касае приложението на чл. 42 ал.2 ЗЗД и покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е извел решаващият мотив – дори да би била висящо недействителна спогодбата, сключена от пълномощника – за потвърждаване действията му ,съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД ,с получаване на договорените по спогодбата суми в обезщетение.Необоснован е отново допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК : с реш.№ 505 по гр.д.№ 741 / 2010 год. на ІІ г.о. е даден отговор за съдържанието на валидно потвърждаване по смисъла на чл.42 ал.2 ЗЗД , а именно – да съставлява потвърждение на конкретния договор, а не на друго упълномощаване, какъвто е спорния случай / отговорът на правния въпрос в решението не е в смисъл на необходимо словесно потвърждение с изрично посочване на сделката,като безспорна и непротиворечива е съдебната практика за допустимо конклудентно потвърждаване / ; в реш.№ 224 по гр.д.№ 264 / 2012 год.на ІІ г.о. не е даден противоречив на въззивното решение отговор на правния въпрос за момента и начина по който би могло да се осъществи потвърждаването , а именно – чрез мълчаливи действия, вкл. по приемане изпълнението на договореното; реш.№ 439 по гр.д.№ 23 / 2011 год. на І г.о. ВКС съдържа отговор по приложението на чл. 40 ЗЗД и прогласяване относителна недействителност на сделката при договаряне във вреда на представлявания, изводима от неравностойност на престациите и с оглед принципа за договаряне в съответствие с добрите нрави ; реш.№ 245 по гр.д.№ 643 / 1998 год. на ІІ т.о. е казуална съдебна практика, относима към хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,но с представеното си съдържание не позволява разкриване на необходимия обективен идентитет в сравнимите факти, нито обусловимостта от същите на противоречиви – между същото и настоящото въззивно решение – отговори на идентичен правен въпрос.Очевидно в цитираното решение е от значение и формата на потвърждаването,с оглед формата за действителност на упълномощаването,предвид вида на сделката,сключена чрез пълномощник. В настоящата хипотеза за пълномощното не е била изискуема определена форма , поради което и такава не е необходима за потвърждаването му / чл.42 ал.2 пр. второ ЗЗД /.
Седми въпрос – извън частите му , които предпоставят тълкуване на споразуменията-спогодби,по преждеизложените съображения – касае отговор на въпроса : взаимните отстъпки типични за договора за спогодба следва ли да бъдат установими пряко от съдържанието на договора – да се описват в същия или се предполагат в отстъпването от пълния обем права,съгласно уредимите със спогодбата правоотношения между страните. В този смисъл непрецизно е квалифицирането на части от споразуменията като възприета от въззивния съд фактически материализирана воля за отстъпки.Такъв извод въззивното решение не съдържа.То се основава на обичайния обем права на застрахователя и възможния предмет на отстъпки на пострадалите спрямо неупражняване тези права в пълния им обем, т.е. на отстъпки изводими от съдържанието на правата на всяка от страните, извън контекста на спогодбата . С така уточненото съдържание, въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,но отново е необоснован допълнителния такъв в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: опр.№ 575 по т.д.№ 1135 / 2010 год. на І т.о. ВКС ,произнесено по чл.288 ГПК, не съставлява задължителна съдебна практика; реш.№ 166 по т.д.№ 822 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС / отговаря на въпроса за процесуалната допустимост на иск по чл. 266 ал.1 КЗ, за претендиране обезщетение над размера на такова, получено въз основа на споразумение със застрахователя ; реш.№ 349 по гр.д.№ 453 / 2010 год. на ВКС е с правен въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД.Никое от тези решения не обосновава отговор за задължително изводими от конкретното описание в съдържанието на договора за спогодба,на предмета на направените отстъпки , нито такъв отговор се съдържа в реш.№ 1237 по т.д.№ 2480 / 1994 год. на V г.о. на ВКС – казуална съдебна практика, заявена в хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В последното е коментиран като валидна отстъпка при спогодба „ частичен отказ от право „ и „ частично поемане на несъществуващо задължение „ ,както и предназначението на спогодбата – да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 / 24.01.2014 год. по гр.д.№ 2498 / 2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :